Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша?
Трудно е за блудния да бъде целомъдрен, трудно е за пияния да бъде въздържан, трудно е за клеветника да благославя. Изобщо за всеки непокорен, което желае да действа без ограничения, игото на закона изглежда тежко. Затова мнозина поемат пътя към гибелта, водени по гладкия и широк път, а малцина избират пътя към царството, защото не понасят трудния и изпълнен с усилия живот на добродетелта. Злото примамва със сладостта на удоволствието, докато добродетелта прави живота на упражняващите се в нея труден и изпълнен с усилия.
Заради словата на твоите уста, опазих трудните пътища. „Трудни пътища“ означава заповедите, дадени ни за усъвършенстване на душите ни. А какво е по-трудно от това, да обърнеш и другата буза, когато те ударят по едната? Или да не искаш обратно онова, което ти е отнето? Или, когато те водят на съд… да съблечеш и хитона си? Да благославяш, когато те обиждат? Да се молиш, когато те хулят? Да не мразиш никого? Да се молиш за онези, които те преследват?
Но именно тези трудности ни подготвят за нас нежната прегръдка на лоното на нашия баща Авраам, където ще имаме покой. Защото блажени са скърбящите, понеже те ще бъдат утешени. Блажени са онези, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще бъдат наситени. Почти всяко страдание в този живот е източник на вечни блага.
Тълкувание на книгата на пророк Исайя
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Преди това само „юдеите“ (противниците на Христос) се съблазнявали от учението на Христос за Себе Си като за хляб, слязъл от небето, а сега и мнозина от учениците или последователите на Христос изпаднали в недоумение, когато чули, че който няма да яде плътта Му и да пие кръвта Му, няма да получи вечен живот.
„тежки са тия думи“ – по-точно: „съблазняващи”. Тази съблазнителност на думите на Христос се състояла в това, че Той поставял спасението, получаването на вечния живот в зависимост от вкусването на Неговите Плът и Кръв, т. е., както са мислели тези ученици, от употребата за храна на онази плът и кръв, които Христос е имал в онова време.