От Йоана свето Евангелие – глава 5 – стих 6

„като узна“. В къпалнята имало един страдалец, който бил парализиран от 38 години. Вероятно е бил доведен тук или донесен от някое далечно място и наблизо не е имало постоянен присъстващ, който да го потопи във водата веднага щом тя се раздвижи. Христос научил за нещастната му съдба или от самия болен, или от някой от съседите му. Когато Йоан описва случаи на „непосредствено разбиране“ на каквото и да било от Христос, той се изразява другояче, не както тук. (срв. Йоан 1:48 – 50; Йоан 2:24 и сл.; Йоан 4:17 – 19).

„Искаш ли да оздравееш?“ Болният очевидно вече бил изгубил способността да осъзнава цялата сила на своето нещастие и Христос със Своя въпрос събужда у него отслабналата надежда за възможно изцеление, събужда желанието да оздравее. В същото време Христос насочва вниманието на болния към Себе Си, за да го накара да осъзнае, че Той може да му даде изцелението. Болният обаче не вижда друг начин за избавление освен потапянето в чудодейната вода на банята и този начин е недостъпен за него.

Обикаляйки край къпалнята, Христос видя човека, без да пита и без да се нуждае да научи от други. Със своята божествена сила Той допълни липсващото. Виждайки го, Той не го попита от колко време лежи болен, защото вече знаеше, понеже знае всичко още преди да го види. Ако за тайните на сърцето Той нямаше нужда някой да Го пита за човека (защото Той сам знаеше какво е в човека), то колко повече за болестите, които са очевидни и външни!

И така, Той видя човека, лежащ от дълго време, тежко страдащ от болест. Тежестта на греховете му беше голяма, както и болката от продължителната болест. Задава му въпрос, който съдържа желаното. „Искаш ли да бъдеш здрав?“ И нищо повече не каза, оставяйки въпроса отворен. А въпросът беше двояк, защото не само тялото на този човек беше болно, но и душата му, както става ясно от следващите думии на Иисус: “Ето, ти оздравя, недей греши повече, за да не ти се случи нещо по-лошо”.

Беседа за парализирания край къпалнята