Това чудо било второто знамение след чудото на превръщане водата във вино, извършено девет месеца по-рано. И след това чудо Йоан не съобщава за друго чудо, което Христос е извършил по това време в Галилея. Очевидно е, че Христос все още не е желаел да действа като учител и проповедник в Галилея, нито пък е призовавал учениците Си да Го следват постоянно. Едва във втори стих на шеста глава Йоан започва да описва последователната дейност на Христос в Галилея. Може...
Това чудо било второто знамение след чудото на превръщане водата във вино, извършено девет месеца по-рано. И след това чудо Йоан не съобщава за друго чудо, което Христос е извършил по това време в Галилея. Очевидно е, че Христос все още не е желаел да действа като учител и проповедник в Галилея, нито пък е призовавал учениците Си да Го следват постоянно. Едва във втори стих на шеста глава Йоан започва да описва последователната дейност на Христос в Галилея. Може да се предположи, че първоначално Христос е искал да отиде още веднъж в Своето “отечество” – Юдея – за да бъде първият, който ще провъзгласи словото на спасението в нея.
Извършеното чудо, описано тук от Йоан, не е едно и също с чудото, за което разказват евангелистите Матей (Мат. 8:5 – 13) и Лука (Лука 7:1 – 10). Преди всичко, времето на двете събития не е едно и също. Синоптиците говорят за събитие, което се пада по време на голямата дейност на Христос в Галилея, започнала след задържането на Йоан Кръстител (Мат. 4:12), докато тук става дума за събитие, случило се докато Кръстителят все още е на свобода. Освен това, онова чудо е извършено в Капернаум, а това – в Кана. Там имаме стотник-езичник, а тук еврейски чиновник: Христос изрично причислява последния към галилейците, които очаквали от Него чудеса (стих 48). Болният при синоптиците е слуга, а тук е син, който при това е бил болен от треска, докато слугата е лежал разслабен. Накрая, там стотникът е образец на усърдна вяра: той вярва, че Христос с една дума може да изцели болния, а царедворецът е изобличен от Христос в слабоверие: според царедвореца Христос трябва да посети болния, за да извърши изцелението.
Проф. А. П. Лопухин
Това чудо било второто знамение след чудото на превръщане водата във вино, извършено девет месеца по-рано. И след това чудо Йоан не съобщава за друго чудо, което Христос е извършил по това време в Галилея. Очевидно е, че Христос все още не е желаел да действа като учител и проповедник в Галилея, нито пък е призовавал учениците Си да Го следват постоянно. Едва във втори стих на шеста глава Йоан започва да описва последователната дейност на Христос в Галилея. Може да се предположи, че първоначално Христос е искал да отиде още веднъж в Своето “отечество” – Юдея – за да бъде първият, който ще провъзгласи словото на спасението в нея.
Извършеното чудо, описано тук от Йоан, не е едно и също с чудото, за което разказват евангелистите Матей (Мат. 8:5 – 13) и Лука (Лука 7:1 – 10). Преди всичко, времето на двете събития не е едно и също. Синоптиците говорят за събитие, което се пада по време на голямата дейност на Христос в Галилея, започнала след задържането на Йоан Кръстител (Мат. 4:12), докато тук става дума за събитие, случило се докато Кръстителят все още е на свобода. Освен това, онова чудо е извършено в Капернаум, а това – в Кана. Там имаме стотник-езичник, а тук еврейски чиновник: Христос изрично причислява последния към галилейците, които очаквали от Него чудеса (стих 48). Болният при синоптиците е слуга, а тук е син, който при това е бил болен от треска, докато слугата е лежал разслабен. Накрая, там стотникът е образец на усърдна вяра: той вярва, че Христос с една дума може да изцели болния, а царедворецът е изобличен от Христос в слабоверие: според царедвореца Христос трябва да посети болния, за да извърши изцелението.