„влязохте в техния труд“. Поговорката “един сее, а друг жъне” намира своето съвършено изпълнение по отношение на духовната жътва. Докато при обикновената жътва този, който сее хляба, обикновено е и събирач на хляба, то при духовната жътва винаги е различно. Бог сее (срв. стих 34), но Христос, а след Него и апостолите, ще събират тази божествена духовна сеитба, когато тя порасне и узрее. Всъщност нито Христос, нито апостолите дотогава са се занимавали с обръщането на жителите на Сихар, но сихаряните...
„влязохте в техния труд“. Поговорката “един сее, а друг жъне” намира своето съвършено изпълнение по отношение на духовната жътва. Докато при обикновената жътва този, който сее хляба, обикновено е и събирач на хляба, то при духовната жътва винаги е различно. Бог сее (срв. стих 34), но Христос, а след Него и апостолите, ще събират тази божествена духовна сеитба, когато тя порасне и узрее. Всъщност нито Христос, нито апостолите дотогава са се занимавали с обръщането на жителите на Сихар, но сихаряните вече са били готови да приемат евангелското учение. Самият Бог ги подготвил за това обръщане, може би чрез книгите на Мойсей, които самаряните били получили от юдеите, а може би и по други начини. Ето защо апостолите не бива да се хвалят с успехите си, сякаш те са резултат единствено от техния труд: тези успехи са преди всичко резултат от Божието дело в света, а тяхната работа е преди всичко дело на жътварите. От друга страна, Христос успокоява апостолите за резултатите от техния труд: нека отидат смело в света – там жътвата вече е подготвена за тях от самия Бог.
„Аз ви проводих…“ Несъмнено Христос и по-рано е казвал на учениците Си към какво ги призовава и те са могли да извършват кръщение само като изпратени за това от Христос (Йоан 4:2).
„Други се трудиха…“ Тук Христос може би има предвид юдейските свещеници, които са учили самаряните на Мойсеевия закон (4 Цар. 17:28 и сл.), а също и Йоан Кръстител, чиято дейност едва ли е могла да премине без следа за самаряните.
Проф. А. П. Лопухин
„влязохте в техния труд“. Поговорката “един сее, а друг жъне” намира своето съвършено изпълнение по отношение на духовната жътва. Докато при обикновената жътва този, който сее хляба, обикновено е и събирач на хляба, то при духовната жътва винаги е различно. Бог сее (срв. стих 34), но Христос, а след Него и апостолите, ще събират тази божествена духовна сеитба, когато тя порасне и узрее. Всъщност нито Христос, нито апостолите дотогава са се занимавали с обръщането на жителите на Сихар, но сихаряните вече са били готови да приемат евангелското учение. Самият Бог ги подготвил за това обръщане, може би чрез книгите на Мойсей, които самаряните били получили от юдеите, а може би и по други начини. Ето защо апостолите не бива да се хвалят с успехите си, сякаш те са резултат единствено от техния труд: тези успехи са преди всичко резултат от Божието дело в света, а тяхната работа е преди всичко дело на жътварите. От друга страна, Христос успокоява апостолите за резултатите от техния труд: нека отидат смело в света – там жътвата вече е подготвена за тях от самия Бог.
„Аз ви проводих…“ Несъмнено Христос и по-рано е казвал на учениците Си към какво ги призовава и те са могли да извършват кръщение само като изпратени за това от Христос (Йоан 4:2).
„Други се трудиха…“ Тук Христос може би има предвид юдейските свещеници, които са учили самаряните на Мойсеевия закон (4 Цар. 17:28 и сл.), а също и Йоан Кръстител, чиято дейност едва ли е могла да премине без следа за самаряните.