Докато Христовите ученици в най-добрия случай са могли да сравнят религиозното състояние на самаряните със зелени ниви, които все още са далеч от жътва, Христос им казал, че сега вече (частицата ἤδη останала непреведена в руския текст и неправилно е отнесена в славянския превод към края на стих 35, докато би трябвало да стои в началото на стих 36; вж. Тишендорф, 8-о издание), а не след четири месеца или столетия, този, който жъне, получава наградата и събира плодовете във вечния...
Докато Христовите ученици в най-добрия случай са могли да сравнят религиозното състояние на самаряните със зелени ниви, които все още са далеч от жътва, Христос им казал, че сега вече (частицата ἤδη останала непреведена в руския текст и неправилно е отнесена в славянския превод към края на стих 35, докато би трябвало да стои в началото на стих 36; вж. Тишендорф, 8-о издание), а не след четири месеца или столетия, този, който жъне, получава наградата и събира плодовете във вечния живот, затова сеячът и жътварят се радват заедно. „Вечният живот” тук се представя като място, в което се събира духовната жътва – всички онези спасявани от Христос души. Така пожънатият хляб се събира в житницата (срв. Мат. 3:12). Учениците на Христос трябва да разберат, че жителите на Сихар са вече напълно узряла пшеница, която сега е нужно да бъде ожъната. Самата тази жътва е „награда“ за онзи, който е жъне, защото той я получава не само от своя собствен труд, но и като резултат от трудовете на онзи, който е посял пшеницата. В тази духовна жътва обаче има нещо различно от обикновената жътва. Радва се не само духовният жътвар, но и духовният сеяч.
Проф. А. П. Лопухин
Докато Христовите ученици в най-добрия случай са могли да сравнят религиозното състояние на самаряните със зелени ниви, които все още са далеч от жътва, Христос им казал, че сега вече (частицата ἤδη останала непреведена в руския текст и неправилно е отнесена в славянския превод към края на стих 35, докато би трябвало да стои в началото на стих 36; вж. Тишендорф, 8-о издание), а не след четири месеца или столетия, този, който жъне, получава наградата и събира плодовете във вечния живот, затова сеячът и жътварят се радват заедно. „Вечният живот” тук се представя като място, в което се събира духовната жътва – всички онези спасявани от Христос души. Така пожънатият хляб се събира в житницата (срв. Мат. 3:12). Учениците на Христос трябва да разберат, че жителите на Сихар са вече напълно узряла пшеница, която сега е нужно да бъде ожъната. Самата тази жътва е „награда“ за онзи, който е жъне, защото той я получава не само от своя собствен труд, но и като резултат от трудовете на онзи, който е посял пшеницата. В тази духовна жътва обаче има нещо различно от обикновената жътва. Радва се не само духовният жътвар, но и духовният сеяч.