От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 14

Като най-напред говори за възраждането чрез кръщението, след това говори и за благодеянието, извършено за нас чрез Кръста. Защото кръстът и смъртта са причина за благодатта, която ни се подава чрез кръщението, понеже в кръщението изобразяваме Господнята смърт.

Не казва направо, че Аз ще бъда разпнат, а напомня за змията и за древната история (Чис. 21:5–9) и по този начин едновременно, от една страна, ни учи, че древното е сродно с новото и че един и същ е Законодателят на Стария и Новия Завет, макар Маркион, Мани и цялото множество подобни еретици да отхвърлят Стария Завет, като казват, че той е установление на зъл демиург (творец); а от друга страна, ни учи, че ако юдеите са избягвали смъртта чрез поглед към медния образ на змията, то още повече ние ще избегнем душевната смърт, като гледаме към Разпнатия и вярваме в Него.

Сравни, ако искаш, образа с истината. Там – подобие на змия, имащо вид на змия, но без отрова; така и тук, Господ е Човек, но свободен от отровата на греха, дошъл в подобие на плът на греха, тоест в подобие на плът, подвластна на греха, но Сам не е плът на греха. Тогава – гледащите избягвали телесната смърт, а ние – избягваме духовната. Тогава – окаченият изцеляваше от ухапванията на змиите, а сега – Христос изцелява раните от мисления дракон.

Когато чуваш „трябва да се издигне“, разбирай: да бъде въздигнат (окачен). Защото Той бе въздигнат на височина, за да освети и въздуха – Този, Който е осветил земята чрез ходенето Си по нея.

„Да се издигне“ разбирай и така: да бъде прославен. Защото Кръстът наистина стана висота и слава на Христос. В онова, в което Той изглеждаше осъден, именно чрез него осъди княза на този свят.

Ще обясня накратко. Адам умря по справедливост, защото съгреши. Господ умря не по дълг на справедливостта, защото не съгреши. До разпятието на Господа смъртта справедливо властваше над хората. Но понеже Господ се оказа безгрешен, какво можеше да намери дяволът в Него, достойно за смърт? А тъй като Той бе умъртвен несправедливо, победи този, който Го умъртви, и така освободи и Адам от смъртта, справедливо причинена му като на съгрешил.

И още: две неща властваха над човешкия род: удоволствието и скръбта. Господ, преминал през едното и другото, се оказа непобедим. Изкусителят най-напред пристъпи към Него на планината с предложение за удоволствие (Мат. 4:3, 6, 9); но като Го намери непобедим чрез това, употреби голяма хитрост и Му причини скръб, за да Го победи поне чрез нея. Затова въстана против Него с всичко: отричането на учениците, подигравките на войниците, хулите на минаващите, смъртта от юдеите, но и тогава Го намери непобедим. Защото страданието на кръста не можа да възбуди у Господа ненавист към разпъващите Го, а Той продължи да ги обича и се молеше за тях, казвайки: „Отче! прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Виждаш ли как Той победи чрез онова, чрез което, по видимост, беше победен? Така Кръстът стана и Негово възвишение, и Негова слава.

Христос току-що е казал на Никодим за Своето вечно съществуване по Божеството Си и за Своето въплъщение. Сега Той му разкрива друга велика тайна – тайната на спасението на всички хора чрез Неговата кръстна смърт и последващото Негово прославяне.

Христос разкрива това учение, като сравнява издигнатата от Моисей върху пръта медна змия със Самия Себе Си. Там, в пустинята, Моисей изложил пред погледа на целия израилски лагер медното изображение на змията, за да може всеки ухапан от змията евреин да обърне погледа си към това изображение и с вяра във Всевишния да очаква изцеление.