Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?
Но дейността на Йоан вече отивала към края си, докато Христос едва започвал Своята. Затова, гледайки към близкото бъдеще, Той говори само за отношението на еврейските равини към Него. Това отношение едва ли ще бъде доброжелателно. Те не вярват на Христос даже сега, когато Той им говори за земното (τὰ ἐπίγεια), т. е. за Царството Божие, как то се проявява в земните отношения. Под „земни неща” Христос е могъл да разбира тук всичко онова, което досега (в глави 2 и 3) Той е казал за храма и богослужението, за покаянието и вярата, за водното кръщение и възраждането. Могат ли равините с вяра да приемат Неговото учение за „небесните неща” (τὰ ἐπουράνια)? Тук Христос има предвид висшата, небесна страна на Царството Божие, за която Той не би могъл да не каже след време на Своите слушатели: иначе Неговото учение би останало непълно, и затова само наполовина истинско. Но хора като Никодим едва ли биха се доверили на свидетелството на Христос по такива въпроси, надвишаващи тяхното разбиране и които не могат да бъдат проверени по пътя на опита.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
„Ако ви говорих за земното и не вярвате“, сиреч ако ви говорих за възраждането, което се извършва в кръщението, и вие не го приехте, а попитахте „как?“ (нарича това раждане „земно“, защото се извършва на земята за благодеяние на хората, живеещи на земята; макар че по благодат и достойнство то е небесно, ние се кръщаваме, бидейки на земята). И тъй, ако ви казах за това „земно“ раждане и ви намерих невярващи, как ще повярвате, ако чуете за неизречимото небесно раждане, чрез което Единородният Син е роден от Отца?
Някои пък под „земно“ разбират примера с вятъра, така че речта придобива следния смисъл: ако ви дадох пример от земни неща и не се убедихте от него, как ще можете да се научите на по-възвишени неща?