Думите на Възкръсналия побеждават упоритото сърце на Тома. Той забравя предишното си искане и вече не желае да докосва раните по тялото на Христос. А че Тома наистина не се е възползвал от разрешението на Христос, личи не само от факта, че Йоан не говори за такъв акт на разглеждане на раните, но и от това, че нарича изповеданието на Тома пряк непосредствен отговор, който Тома дава на Неговото предложение (“отговори …и Му рече”). „Господ мой и Бог мой“. След...
Думите на Възкръсналия побеждават упоритото сърце на Тома. Той забравя предишното си искане и вече не желае да докосва раните по тялото на Христос. А че Тома наистина не се е възползвал от разрешението на Христос, личи не само от факта, че Йоан не говори за такъв акт на разглеждане на раните, но и от това, че нарича изповеданието на Тома пряк непосредствен отговор, който Тома дава на Неговото предложение (“отговори …и Му рече”).
„Господ мой и Бог мой“. След като си е припомнил всичко, което Христос е казал преди това за Своята връзка с Отца (Иоан 8:58, 10:29 – 38 и др.), както и различните проявления на Христовата чудотворна сила, Тома открито изповядал вярата си в Христос не само като в свой Господ – както учениците са наричали Христос и преди (Мат. 21:3) – но и като в Бог. Той дори не се ограничава с титлата “Син Божи”, защото тази титла би могла да се разбира в преносен смисъл, а директно нарича Христос Бог, разбира се, приел човешка плът.
Проф. А. П. Лопухин
Думите на Възкръсналия побеждават упоритото сърце на Тома. Той забравя предишното си искане и вече не желае да докосва раните по тялото на Христос. А че Тома наистина не се е възползвал от разрешението на Христос, личи не само от факта, че Йоан не говори за такъв акт на разглеждане на раните, но и от това, че нарича изповеданието на Тома пряк непосредствен отговор, който Тома дава на Неговото предложение (“отговори …и Му рече”).
„Господ мой и Бог мой“. След като си е припомнил всичко, което Христос е казал преди това за Своята връзка с Отца (Иоан 8:58, 10:29 – 38 и др.), както и различните проявления на Христовата чудотворна сила, Тома открито изповядал вярата си в Христос не само като в свой Господ – както учениците са наричали Христос и преди (Мат. 21:3) – но и като в Бог. Той дори не се ограничава с титлата “Син Божи”, защото тази титла би могла да се разбира в преносен смисъл, а директно нарича Христос Бог, разбира се, приел човешка плът.
„Господ мой и Бог мой“.