Той заповядва на слугите да поднесат питието, за да го опита настойникът (“старият свят”) на пира не без причина, а за да не помисли някой, че това е било събрание на пияни хора, на които вкусът се е развалил и в пияно състояние са взели водата за вино. За да няма подобно подозрение, Той оставя опитването на трезвия настойник на пира. Защото онези, на които било поверено това служение при такива случаи, строго се въздържали, за да може под тяхното...
Той заповядва на слугите да поднесат питието, за да го опита настойникът (“старият свят”) на пира не без причина, а за да не помисли някой, че това е било събрание на пияни хора, на които вкусът се е развалил и в пияно състояние са взели водата за вино. За да няма подобно подозрение, Той оставя опитването на трезвия настойник на пира. Защото онези, на които било поверено това служение при такива случаи, строго се въздържали, за да може под тяхното ръководство всичко да става порядъчно и благоприлично.
Но нека се молим това да стане и с нас: сега да се извърши като че ли брак, т.е. съединение на Бога с нашата душа, докато още сме в Кана Галилейска, тоест в страната на този нисък и покварен свят, във всичко променлив и изопачен. Този брак не става без присъствието на Христос, на Неговата Майка и на учениците. Защото как ще се съедини с Бога онзи, който не повярва в Христос, роден от Мария и говорещ чрез апостолите?
Нека видим какво чудо извършва Господ при такъв брак и при такова съединение на Бога с душата. Той превръща водата във вино, изпълва нашите шест каменни делви. Под „вода“ можеш да разбираш нашата разпуснатост, слабост и колебливост в живота и в мислите; под петте „делви“ – петте сетива, чрез които грешим в делата си; а под шестата делва – разума, чрез който се колебаем в мненията си. И така, нашият Господ Иисус Христос, евангелското Слово, изцелявайки нашите падения – било в дейния живот, било в умствения или съзерцателния, преобразява течното и нетвърдото в нас във „вино“, тоест в живот и учение, което укрепява и радва. Така шестте наши делви се изпълват с тази прекрасна напитка: сетивата – за да не грешим в делата си, а разумът – за да не грешим в мненията си.
Обърни внимание, че там стояли каменни делви според обичая на юдейското очистване. Думата „Юда“ означава „изповедание“. Който се изповядва, се очиства чрез петте сетива, чрез които преди е грешил. Окото е гледало зло; но при изповедта то плаче и така се очиства. Ухото е слушало блудни песни; но после се навежда към словата на Божиите уста. Така е и с другите сетива. Разумът също греши в мненията си; но после очиства предишното зло, когато се покорява на правилното мислене.
Делвите са каменни – или защото съставът ни е от земя, или защото съдовете, предназначени да съдържат такова вино, трябва да бъдат твърди и неразрушими. Разумът на апостол Павел бил каменна делва и когато той преследвал Църквата, защото ревнувал по отеческите предания повече от всички свои връстници (Гал. 1:14); и когато проповядвал, защото имал такава сила в словото, че ликаонците го сметнали за Ермий, първенец в словото (Деян. 14:12).
Той искал силата на Неговите знамения да бъде позната не веднага, но постепенно. А ако чудото било разкрито в същото време, то нямало да повярват на разказа на слугите за Него, но може би щели да помислят, че те са се побъркали, тъй като приписвали това дело на Този, Когото мнозина тогава считали за обикновен [човек]. Самите слуги знаели за това от собствен опит, понеже не могли да не вярват на ръцете си, но нямали възможност да уверят в това...
Той искал силата на Неговите знамения да бъде позната не веднага, но постепенно. А ако чудото било разкрито в същото време, то нямало да повярват на разказа на слугите за Него, но може би щели да помислят, че те са се побъркали, тъй като приписвали това дело на Този, Когото мнозина тогава считали за обикновен [човек]. Самите слуги знаели за това от собствен опит, понеже не могли да не вярват на ръцете си, но нямали възможност да уверят в това и другите. Затова и Самият Христос не открил на всички случилото се, а само на този, който най-добре от другите можел да го разбере.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Той заповядва на слугите да поднесат питието, за да го опита настойникът (“старият свят”) на пира не без причина, а за да не помисли някой, че това е било събрание на пияни хора, на които вкусът се е развалил и в пияно състояние са взели водата за вино. За да няма подобно подозрение, Той оставя опитването на трезвия настойник на пира. Защото онези, на които било поверено това служение при такива случаи, строго се въздържали, за да може под тяхното ръководство всичко да става порядъчно и благоприлично.
Но нека се молим това да стане и с нас: сега да се извърши като че ли брак, т.е. съединение на Бога с нашата душа, докато още сме в Кана Галилейска, тоест в страната на този нисък и покварен свят, във всичко променлив и изопачен. Този брак не става без присъствието на Христос, на Неговата Майка и на учениците. Защото как ще се съедини с Бога онзи, който не повярва в Христос, роден от Мария и говорещ чрез апостолите?
Нека видим какво чудо извършва Господ при такъв брак и при такова съединение на Бога с душата. Той превръща водата във вино, изпълва нашите шест каменни делви. Под „вода“ можеш да разбираш нашата разпуснатост, слабост и колебливост в живота и в мислите; под петте „делви“ – петте сетива, чрез които грешим в делата си; а под шестата делва – разума, чрез който се колебаем в мненията си. И така, нашият Господ Иисус Христос, евангелското Слово, изцелявайки нашите падения – било в дейния живот, било в умствения или съзерцателния, преобразява течното и нетвърдото в нас във „вино“, тоест в живот и учение, което укрепява и радва. Така шестте наши делви се изпълват с тази прекрасна напитка: сетивата – за да не грешим в делата си, а разумът – за да не грешим в мненията си.
Обърни внимание, че там стояли каменни делви според обичая на юдейското очистване. Думата „Юда“ означава „изповедание“. Който се изповядва, се очиства чрез петте сетива, чрез които преди е грешил. Окото е гледало зло; но при изповедта то плаче и така се очиства. Ухото е слушало блудни песни; но после се навежда към словата на Божиите уста. Така е и с другите сетива. Разумът също греши в мненията си; но после очиства предишното зло, когато се покорява на правилното мислене.
Делвите са каменни – или защото съставът ни е от земя, или защото съдовете, предназначени да съдържат такова вино, трябва да бъдат твърди и неразрушими. Разумът на апостол Павел бил каменна делва и когато той преследвал Църквата, защото ревнувал по отеческите предания повече от всички свои връстници (Гал. 1:14); и когато проповядвал, защото имал такава сила в словото, че ликаонците го сметнали за Ермий, първенец в словото (Деян. 14:12).