От Йоана свето Евангелие – глава 2 – стих 23

„мнозина… повярваха в Неговото име“. Тук евангелистът говори за впечатлението, което Иисус Христос е направил с първото Си появяване в Йерусалим на народните маси. Тъй като по този повод Господ извършил много знамения или чудеса (вж. стих 11) през осемте дни на празника Пасха и тъй като при това Той многократно действал като учител, както личи например от думите на Никодим (Йоан 3:2) и отчасти от думите на Самия Христос (Иоан 3:11, 19), мнозина повярвали в Него. Ако тук Йоан споменава само за „чудесата”, които са довели при Христос много евреи, то с това той свидетелства, че за мнозинството знаменията наистина са били решаващият момент в тяхното обръщане към Христос. Затова именно и апостол Павел е казал: „юдеите искат личби” (1 Кор. 1:22). Те повярвали „в Неговото име“, т. е. виждали в Него обещания Месия и желаели да основат община с Неговото име. Но Господ добре е познавал всички тия вярващи и не се доверил на постоянството на тяхната вяра. Той познавал и изобщо всеки човек, когото срещнел, по силата на Своето чудно прозрение, примери за което Той вече бил дал на учениците Си наскоро (Иоан 1:42 – 50). Затова броят на учениците на Христос за тези осем дни на празника не е нараснал.

Съвременната новозаветна критика предполага, че във втората половина на разглежданата глава Йоан разказва за същото събитие, което според синоптиците се е случило на последната Пасха – Пасхата на страданията. При това някои екзегети сматат като по-правилно хронологичното описание на синоптиците, съмнявайки се във възможността на такова събитие още в първата година от общественото служение на Христос. Други отдават предпочитание на Йоан, предполагайки, че синоптиците са поставили разглежданото събитие не на онова място, където би следвало да се намира (срв. Мат. 21:12-17, и сл. и паралелните места). Но всички съмнения на критиката нямат основание. Преди всичко няма нищо невероятно, че Господ говори като изобличител на безредиците, царящи в храма – този център на еврейския народ, и още в самото начало на Своето обществено служение. Той е трябвало смело да говори в най-централното място на юдейството – в Йерусалимския храм, ако е искал да обяви Себе Си за пратеник Божи. Още пророк Малахия предвъзвестява идването на Месия с думите, че Той ще се яви именно в храма (Мал. 3:1) и, както може да се заключи от контекста на словото (вж. следващите стихове в същата глава на книгата на Малахия), пак в храма ще извърши Своя съд над гордите със своята праведност юдеи. Освен това, ако тогава Господ не се беше открил толкова ясно като Месия, в Него са могли да се усъмнят дори учениците Му, на които несъмнено е изглеждало странно, че техният Учител, извършил вече велико чудо на сватбата в Кана, изведнъж отново се скрива от вниманието на народа, оставайки незабелязан в тишината на Галилея.

Казват: „но Христос не е могъл веднага да заяви, че Той е Месия – Той е сторил това много по-късно”. Към това добавят, че като постъпва като изобличител на свещениците, Христос веднага се поставя във враждебни отношения със свещенството, което е могло незабавно да Го залови и да сложи край на Неговото дело. Но и това възражение не е убедително. Защо свещениците да залавят Христос, щом Той е изисквал от търговците само законното и те много добре са знаели това? Нещо повече, Христос не отправя упрек директно към свещениците. Той изгонва само търговците, а свещениците лицемерно биха могли дори да Му благодарят за това, че Той се грижи за честта на храма…

Освен това заговорът на свещениците против Христос се е оформял постепенно и те, разбира се, не биха се осмелили без задълбочено обсъждане на делото в Синедриона да предприемат каквито и да било решителни стъпки против Христос. Като цяло критиката не е могла да приведе убедителни основания, за да ни накара да вярваме в невъзможността за повтаряне на събитието на изгонването от храма на търговците. Обратното, съществуват някои важни разлики между повествованието на синоптиците и Йоан за това събитие. Така, според Йоан, юдеите питали Христос по силата на какво право Той извършва очистването на храма, а според синоптиците първосвещениците и книжниците не задали такъв въпрос, а само Го упрекват, че приема похвали от деца. Освен това, според синоптиците, словото на Господ към осквернителите на храма звучи много по-сурово, отколкото словото Му при Йоан: там Господ говори като Съдия, дошъл да накаже хората, направили от храма вертеп на разбойници, а тук Той изобличава юдеите само в това, че са превърнали храма в място за търговия.