От Йоана свето Евангелие – глава 17 – стих 21

Тук са посочени три предмета или три цели, към които е насочено вниманието на молещия се Христос (три пъти е употребена частицата ἵνα = за да).

Първата цел се съдържа в молбата: „да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе“. Единството на вярващите тук очевидно се разбира като съгласие в мотивите и целта на духовните им усилия. Разбира се, между хората не може да има такова единство, каквото съществува между Отца и Христос. Но във всеки случай това върховно единство между лицата на Божеството трябва винаги да бъде идеал за вярващото съзнание.

„да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе“.

Втората цел се определя от думите: „и те да бъдат в Нас едно“. Вярващите могат да запазят взаимното си единство само когато пребъдват в Отца и Сина: единството, което съществува между Отца и Сина, ще способства и за укрепването на единството между вярващите.

„и те да бъдат в Нас едно“.

Третата цел е особена: „та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“. Светът, измъчван от егоистични стремежи, никога не би могъл да мечтае да постигне истинско единство в мислите и чувствата. Затова единодушието, което ще види в християнското общество, ще го порази и удиви, а от такова удивление няма да бъде далеч да премине и към вярата в Христос като Спасител, изпратен на хората от Самия Бог. Историята на Църквата наистина показва, че е имало такива случаи. По този начин единството на всички вярващи на свой ред трябва да служи на делото на божественото домостроителство. Невярващите, виждайки тясното единство на вярващите помежду им и с Отца и Сина, ще повярват в Христос, Който е установил такова чудесно единство (срв. Рим. 11:14).

„та да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.