Прощалната беседа на Христос с учениците е завършена. Но преди да поеме към враговете Си, които ще Го отведат на съд и мъчения, Христос отправя тържествена молитва към Отца за Себе Си, за Своите ученици и за бъдещата Си Църква като велик Първосвещеник на човечеството. Тази молитва може да бъде разделена на три части. В първата част (стихове 1 – 8) Христос се моли за Себе Си: Той моли за Своето прославяне или, да Му бъде дарувано като на Богочовек...
Прощалната беседа на Христос с учениците е завършена. Но преди да поеме към враговете Си, които ще Го отведат на съд и мъчения, Христос отправя тържествена молитва към Отца за Себе Си, за Своите ученици и за бъдещата Си Църква като велик Първосвещеник на човечеството. Тази молитва може да бъде разделена на три части.
В първата част (стихове 1 – 8) Христос се моли за Себе Си: Той моли за Своето прославяне или, да Му бъде дарувано като на Богочовек божествено величие, тъй като Той е крайъгълният камък на Църквата, а Църквата може да постигне своята цел само, когато нейният Глава Христос бъде прославен.
Във втората част (стихове 9 – 19) Христос моли за Своите ученици: Той моли Отца да ги опази от злото, което цари в света, и да ги освети с Божествената истина, защото те ще продължат Христовото дело в света. Светът ще приеме Христовото слово в чистота и в цялата му небесна сила само когато самите апостоли бъдат утвърдени в това слово и осветени с неговата сила.
В третата част (стихове 20 – 26) Христос се моли за вярващите в Него: за да могат вярващите в Христос да изпълнят своето назначение – да образуват Христовата Църква, те трябва да пазят помежду си единство и именно за такова единство между вярващите Христос моли Отца. Но преди всичко те трябва да бъдат в единение с Отца и Христос.
Тази молитва на Христос отдавна е получила наименованието „първосвещеническата молитва на Иисус Христос“. Но тълкувателите на Писанието са обяснявали значението на това название по различни начини. Някои казват, че Христос се моли тук на Отца като първосвещеник, който се готви да извърши великата жертва за греховете на цялото човечество – да даде собствения Си живот за изкуплението на хората. На това може да се възрази, че в тази молитва няма ясно позоваване на Христовата смърт като изкупителна жертва за греховете на цялото човечество. Други, като припомнят, че главното задължение на първосвещеника е било да се застъпва за народа, виждат в тази молитва образец на онези застъпнически молитви, с които нашият вечен Ходатай, Христос, се обръща към Своя Отец (1 Иоан 2:1). Но и на това мнение може да се възрази, защото тук Христос не се явява като застъпник, какъвто става след извършването на изкуплението, когато влиза в славата Си, а само като просител, който скоро ще влезе в славата Си и там, на небето, ще се застъпва за хората. Затова не напразно Христос тук използва израза ἐρωτῶ·, а не ἐντυγχάνειν, за Своята молитва. Първият обозначава молба, чието изпълнение зависи от свободното решение на човека, към когото е отправена, а вторият – застъпничеството на законен посредник, чийто глас не може да не бъде взет под внимание. Освен това навсякъде в тази молитва глаголът ἐρωτᾶν се използва с предлога περὶ, а не с ὑπέρ. С това се посочва, че Христос не се явява тук като застъпник за хората, а като молител за хора, които са Му особено скъпи. Затова Бенгел правилно превежда в цялата глава предлога περί с предлога δε и никъде с προ.
Най-правилно изглежда обяснението, според което тук Христос се моли на Отца като току що встъпващ в служението на първосвещеник – първосвещеник, който принася като очистителна жертва за греховете на хората Самия Себе Си.
„Иисус, дигна очи към небето“ – вж. тълкуванието към Иоан 11:41.
„Иисус, дигна очи към небето“
„Отче! Дойде часът“. За Христос е дошел часът на прославянето, защото е настъпил часът на смъртта (срв. Иоан 12:32). Часът на прославянето е дошъл за Христос, защото е настъпил часът на смъртта Му (Иоан 12:23). Може да се каже, че победата над смъртта, дявола и света вече е извоювана от Христос.
„Отче! Дойде часът“.
„за да Те прослави и Син Ти“. Христос и по-рано е прославял Отца Си (срв. Мат. 9:8), както и Отец е прославял Христос по-преди (срв. Иоан 12:28). Но прославянето на Бог Отец от Христос не е още в съвършена пълнота, докато Христос е на земята, в условията на съществуване, които ограничават пълното проявление на Неговата слава. Едва когато Той с прославената Своя плът отново седне на Божествения престол, ще бъде възможно пълното разкриване на Неговата слава и славата на Отца, която се състои в привличането към Христос на хората от всички краища на земята.
Проф. А. П. Лопухин
Прощалната беседа на Христос с учениците е завършена. Но преди да поеме към враговете Си, които ще Го отведат на съд и мъчения, Христос отправя тържествена молитва към Отца за Себе Си, за Своите ученици и за бъдещата Си Църква като велик Първосвещеник на човечеството. Тази молитва може да бъде разделена на три части.
В първата част (стихове 1 – 8) Христос се моли за Себе Си: Той моли за Своето прославяне или, да Му бъде дарувано като на Богочовек божествено величие, тъй като Той е крайъгълният камък на Църквата, а Църквата може да постигне своята цел само, когато нейният Глава Христос бъде прославен.
Във втората част (стихове 9 – 19) Христос моли за Своите ученици: Той моли Отца да ги опази от злото, което цари в света, и да ги освети с Божествената истина, защото те ще продължат Христовото дело в света. Светът ще приеме Христовото слово в чистота и в цялата му небесна сила само когато самите апостоли бъдат утвърдени в това слово и осветени с неговата сила.
В третата част (стихове 20 – 26) Христос се моли за вярващите в Него: за да могат вярващите в Христос да изпълнят своето назначение – да образуват Христовата Църква, те трябва да пазят помежду си единство и именно за такова единство между вярващите Христос моли Отца. Но преди всичко те трябва да бъдат в единение с Отца и Христос.
Тази молитва на Христос отдавна е получила наименованието „първосвещеническата молитва на Иисус Христос“. Но тълкувателите на Писанието са обяснявали значението на това название по различни начини. Някои казват, че Христос се моли тук на Отца като първосвещеник, който се готви да извърши великата жертва за греховете на цялото човечество – да даде собствения Си живот за изкуплението на хората. На това може да се възрази, че в тази молитва няма ясно позоваване на Христовата смърт като изкупителна жертва за греховете на цялото човечество. Други, като припомнят, че главното задължение на първосвещеника е било да се застъпва за народа, виждат в тази молитва образец на онези застъпнически молитви, с които нашият вечен Ходатай, Христос, се обръща към Своя Отец (1 Иоан 2:1). Но и на това мнение може да се възрази, защото тук Христос не се явява като застъпник, какъвто става след извършването на изкуплението, когато влиза в славата Си, а само като просител, който скоро ще влезе в славата Си и там, на небето, ще се застъпва за хората. Затова не напразно Христос тук използва израза ἐρωτῶ·, а не ἐντυγχάνειν, за Своята молитва. Първият обозначава молба, чието изпълнение зависи от свободното решение на човека, към когото е отправена, а вторият – застъпничеството на законен посредник, чийто глас не може да не бъде взет под внимание. Освен това навсякъде в тази молитва глаголът ἐρωτᾶν се използва с предлога περὶ, а не с ὑπέρ. С това се посочва, че Христос не се явява тук като застъпник за хората, а като молител за хора, които са Му особено скъпи. Затова Бенгел правилно превежда в цялата глава предлога περί с предлога δε и никъде с προ.
Най-правилно изглежда обяснението, според което тук Христос се моли на Отца като току що встъпващ в служението на първосвещеник – първосвещеник, който принася като очистителна жертва за греховете на хората Самия Себе Си.
„Иисус, дигна очи към небето“ – вж. тълкуванието към Иоан 11:41.
„Иисус, дигна очи към небето“
„Отче! Дойде часът“. За Христос е дошел часът на прославянето, защото е настъпил часът на смъртта (срв. Иоан 12:32). Часът на прославянето е дошъл за Христос, защото е настъпил часът на смъртта Му (Иоан 12:23). Може да се каже, че победата над смъртта, дявола и света вече е извоювана от Христос.
„Отче! Дойде часът“.
„за да Те прослави и Син Ти“. Христос и по-рано е прославял Отца Си (срв. Мат. 9:8), както и Отец е прославял Христос по-преди (срв. Иоан 12:28). Но прославянето на Бог Отец от Христос не е още в съвършена пълнота, докато Христос е на земята, в условията на съществуване, които ограничават пълното проявление на Неговата слава. Едва когато Той с прославената Своя плът отново седне на Божествения престол, ще бъде възможно пълното разкриване на Неговата слава и славата на Отца, която се състои в привличането към Христос на хората от всички краища на земята.
„за да Те прослави и Син Ти“.