„По това ще познаят“. Нека тази любов в Христовия дух бъде отличителният белег на истинския последовател на Христос (вж. 1 Иоан 3:10). Разбира се, с това не се отричат другите белези на истинския Христов ученик – вярата и добрите дела, но все пак е сигурно, че в писанията на апостол Йоан всички тези други добродетели са обединени под едно и също понятие – любовта (1 Иоан 3:10; Откр 2:4), подобно и на апостол Павел, при когото любовта е призната за...
„По това ще познаят“. Нека тази любов в Христовия дух бъде отличителният белег на истинския последовател на Христос (вж. 1 Иоан 3:10). Разбира се, с това не се отричат другите белези на истинския Христов ученик – вярата и добрите дела, но все пак е сигурно, че в писанията на апостол Йоан всички тези други добродетели са обединени под едно и също понятие – любовта (1 Иоан 3:10; Откр 2:4), подобно и на апостол Павел, при когото любовта е призната за съвкупност от съвършенството (Кол 3:14). Но тази любов, за да бъде любов в духа на Христос, трябва да бъде свободна от всякаква партизанщина и нетърпимост към онези, които не изповядват нашата вяра. Необходимо е, разбира се, да започнем с любовта към хората, които са ни сродни по дух и произход, но след това да вървим все по-напред в разширяването на сферата на любовта, която непременно трябва да се издигне до степента на любов към всички хора, дори към нашите врагове.
Законът е като земеделец и хранител на скритите в нас способности. И понеже ни е заповядано да обичаме ближния като себе си, нека се запитаме дали от Бога имаме сила да изпълним тази заповед. Кой не знае, че човекът е същество кротко и общително, а не саможив или див? Нищо не е така присъщо на нашата природа, както общуването помежду ни, взаимопомощта и любовта към същия вид. И така, понеже Господ предварително ни е дарил със семената на тези добродетели,...
Законът е като земеделец и хранител на скритите в нас способности. И понеже ни е заповядано да обичаме ближния като себе си, нека се запитаме дали от Бога имаме сила да изпълним тази заповед.
Кой не знае, че човекът е същество кротко и общително, а не саможив или див? Нищо не е така присъщо на нашата природа, както общуването помежду ни, взаимопомощта и любовта към същия вид. И така, понеже Господ предварително ни е дарил със семената на тези добродетели, Той последователно търси и плодовете им, казвайки: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго.“
И за да раздвижи душите ни към тази заповед, Той не поиска като доказателство за Своите ученици чудеса и свръхестествени сили (макар че чрез Светия Дух е дарил и такива дарби), но какво казва? „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“
След това добавя: „Доколкото сте сторили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили.“
Следователно, чрез първата заповед е възможно да се изпълни и втората; и чрез втората отново да се върнем към първата. Който обича Господа, обича и ближния си. Защото Господ казва: „Който Ме обича, ще пази Моите заповеди.“ И казва: „Тази е Моята заповед, да се обичате един другиго, както Аз ви възлюбих.“
Обичайки ближния, човек също изпълнява любовта към Бога, Който приема тази благодат като насочена към Себе Си.
Проф. А. П. Лопухин
„По това ще познаят“. Нека тази любов в Христовия дух бъде отличителният белег на истинския последовател на Христос (вж. 1 Иоан 3:10). Разбира се, с това не се отричат другите белези на истинския Христов ученик – вярата и добрите дела, но все пак е сигурно, че в писанията на апостол Йоан всички тези други добродетели са обединени под едно и също понятие – любовта (1 Иоан 3:10; Откр 2:4), подобно и на апостол Павел, при когото любовта е призната за съвкупност от съвършенството (Кол 3:14). Но тази любов, за да бъде любов в духа на Христос, трябва да бъде свободна от всякаква партизанщина и нетърпимост към онези, които не изповядват нашата вяра. Необходимо е, разбира се, да започнем с любовта към хората, които са ни сродни по дух и произход, но след това да вървим все по-напред в разширяването на сферата на любовта, която непременно трябва да се издигне до степента на любов към всички хора, дори към нашите врагове.