Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.
От Матея свето Евангелие – глава 10 – стих 40
Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;
От Лука свето Евангелие – глава 10 – стих 16
Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
Проф. А. П. Лопухин
Тук Христос се връща към главната мисъл на Своята беседа с учениците за смисъла на умиването на нозете и обосновава думите Си, че те могат да бъдат наречени „блажени“ (стих 17). По съдържание това изречение е сходно със стих 40 в 10-та глава на Евангелието от Матей, но тук то има смисъл, че самоунизяването, на което ще подложи Себе Си Христос и което Той изобразява със символичното действие на умиването нозете на учениците, ни най-малко не накърнява Неговото величие.
„който приема Мене“. Да приемеш Христос, т. е. да повярваш в Него, е като да повярваш в Бога, а да се довериш на апостолите е като да слушаш с вяра проповедта на Самия Христос. Не трябва ли апостолите да се чувстват блажени, имайки такова убеждение в силата на своята проповед, с която ще отидат в света? Ако са готови да приемат всякакво самопонизяване заради Христос и за братята си по вяра, то това никак няма да им навреди.
Трябва да отбележим, че дори някои от отците и учителите на Църквата са обяснявали умиването на нозете в символичен смисъл, виждайки в него препратка към тайнството Евхаристия или разбирайки го като предуказание за тайнството на християнското кръщение. В по-ново време Луизи е развил значението на това действие от символична гледна точка. “Иисус – казва Лоази, спирайки се главно на връзката на умиването на нозете с Евхаристията и със смъртта на Христос, която е в основата на това тайнство, – в Своята смърт стана от любов служител на човека. Евхаристията е постоянен спомен, истински символ на това служение”. Но това служение на Христос на човека се извършва и в обряда на умиването. Но това служение на Христос на човека се изпълнява и в ритуала на умиването. Ето защо евангелист Йоан не споменава учредяването на Евхаристията, защото смята, че умиването на нозете е съвсем съответстващо на Евхаристията. Свалянето на дрехите на Христос означава, че Той полага живота Си; кърпата, с която Христос се е препасал, означава плащаницата, с която Христос е бил увит при погребението Си, и т.н. Водата на кръщението също е символично представена чрез водата, която Христос излива в умивалника.
Но подобни обяснения изглеждат крайно изкуствени и е по-лесно да кажем, че умиването на нозете е, първо, пример за смирена любов, второ, символично представяне на действието на Христовата благодат върху нашите сърца и трето, водещ образец за нас в отношенията ни с братята.