Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
„Ефраим“. Членовете на Синедриона единодушно решили да умъртвят Христос, но все още не били измислили начина, по който да изпълнят това решение. Междувременно Господ тръгнал от Юдея, а по-точно от Витания, към един малък град в северна Юдея – ” Ефраим”, на пет римски мили източно от Ветил (в някои кодекси вместо “Ефраим” се чете “Самфурин” – същото като “Сепфорис”, град в Галилея, но четенето “Ефраим” има повече доказателства). Ефраим се споменава във 2 Пар. 13:19 и Числ. 15:9 като град във Вениаминовото коляно. Това място е било близо до пустинята, спомената в книгата на Иисус Навин (Нав. 16:1). Христос го е избрал вероятно заради лесното бягство в пустинята в случай на опасност.
„близо до пустинята“. Според архиепископ Инокентий “величествената суровост на мястото, безмълвната природа (Христос винаги е обичал да ѝ обръща внимание) са били в пълна хармония с темите, които са занимавали душата на Иисус. Ако Неговите ученици са разбирали и предвиждали важността на предстоящите събития, то дните, прекарани в Ефрем, са били дни на размисъл, молитва и тайни големи очаквания. Евангелистът не казва, че Христос е учил учениците Си на нещо. Изглежда, че уединението Му в Ефраим е било посветено повече на Него самия, отколкото на учениците Му. Въпреки това най-близкият контакт с Учителя и припомнянето на всичко, което се е случило, особено на последните събития, сами по себе си са били много поучителни”.
Към това бихме добавили, че апостолите, разбира се, вече са знаели за решението на Синедриона да умъртви техния Учител и това е било основна тема на разговора им.
Няма посочени паралелни места.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
Знаейки като Бог тайното намерение на юдеите, без някой да Му го е съобщил, Той се оттегля, но не защото се страхува, а за да не изглежда, че с присъствието Си ги провокира, въпреки че те замисляха убийство.
Освен това учи и нас как да отстъпваме пред изблиците на гнева на другите и да не се излагаме на опасности, дори когато става дума за истината. Ако ни заловят, нека стоим твърдо, а ако трябва да се оттеглим, нека го направим, понеже изходът е несигурен.