„като я видя да плаче“. Мария заплакала силно (κλαίειν), а с нея, по обичая, плачели силно и идващите след нея роднини на Лазар. „разтъжи се духом“, (ἐνεβριμήσατο τῷ πνεύματι). Тогава и Самият Господ се натъжил духом . Този израз се тълкува различно. Едни виждат тук обозначение на вълнението, което обзело душата на Христос при мисълта за силата на смъртта, която (сила) се проявила толкова ясно в настоящия случай. Израза „духом” разбират като обозначение на Светия Дух, Който от момента на кръщението е...
„като я видя да плаче“. Мария заплакала силно (κλαίειν), а с нея, по обичая, плачели силно и идващите след нея роднини на Лазар.
„разтъжи се духом“, (ἐνεβριμήσατο τῷ πνεύματι). Тогава и Самият Господ се натъжил духом . Този израз се тълкува различно. Едни виждат тук обозначение на вълнението, което обзело душата на Христос при мисълта за силата на смъртта, която (сила) се проявила толкова ясно в настоящия случай.
Израза „духом” разбират като обозначение на Светия Дух, Който от момента на кръщението е подбуждал Христос към дейност (срв. Иоан 1:33). Например, Тренч казва: „Христос съзерцавал цялото страшно значение на смъртта, този греховен оброк. Пред Неговите очи се откривали всички бедствия на човечеството в малкия образ на един човек. Той виждал пред Себе Си всички скърбящи и всички гробове. Защото, ако Той готов бил да изтрие сълзите на стоящите пред Него приятели и за кратко време да превърне скръбта им в радост, нещата всъщност не се променяли: „Лазар ще бъде оживотворен, но скоро за втори път ще вкуси горчилото на смъртта“.
Други виждат тук указание за гнева, който събудили у Господа лицемерните сълзи и ридания на юдеите.
Според нас по-съответстващо на хода на мисълта в този евангелски откъс е тук да се вижда не тъга, а гняв, раздразнението на Христос (такова е всъщност значението на глагола ἐμβριμάομαι, вж. речника на Прейшън), които безутешното оплакване на мъртвия в присъствието на самия Началник на живота предизвикало. И Мария, и другите като че изобщо не забелязвали, че пред тях стои Жизнеподателят! Господ се възмутил от тази проява на маловерие към Него (ἐτάραξεν ἑαυτόν). Що се отнася до думата „духом”, то тя е заменена в стих 38 с израза εν έαυτώ, който означава „вътрешно”, и следователно в стих 33 тя не обозначава Светия Дух.
Проф. А. П. Лопухин
„като я видя да плаче“. Мария заплакала силно (κλαίειν), а с нея, по обичая, плачели силно и идващите след нея роднини на Лазар.
„разтъжи се духом“, (ἐνεβριμήσατο τῷ πνεύματι). Тогава и Самият Господ се натъжил духом . Този израз се тълкува различно. Едни виждат тук обозначение на вълнението, което обзело душата на Христос при мисълта за силата на смъртта, която (сила) се проявила толкова ясно в настоящия случай.
Израза „духом” разбират като обозначение на Светия Дух, Който от момента на кръщението е подбуждал Христос към дейност (срв. Иоан 1:33). Например, Тренч казва: „Христос съзерцавал цялото страшно значение на смъртта, този греховен оброк. Пред Неговите очи се откривали всички бедствия на човечеството в малкия образ на един човек. Той виждал пред Себе Си всички скърбящи и всички гробове. Защото, ако Той готов бил да изтрие сълзите на стоящите пред Него приятели и за кратко време да превърне скръбта им в радост, нещата всъщност не се променяли: „Лазар ще бъде оживотворен, но скоро за втори път ще вкуси горчилото на смъртта“.
Други виждат тук указание за гнева, който събудили у Господа лицемерните сълзи и ридания на юдеите.
Според нас по-съответстващо на хода на мисълта в този евангелски откъс е тук да се вижда не тъга, а гняв, раздразнението на Христос (такова е всъщност значението на глагола ἐμβριμάομαι, вж. речника на Прейшън), които безутешното оплакване на мъртвия в присъствието на самия Началник на живота предизвикало. И Мария, и другите като че изобщо не забелязвали, че пред тях стои Жизнеподателят! Господ се възмутил от тази проява на маловерие към Него (ἐτάραξεν ἑαυτόν). Що се отнася до думата „духом”, то тя е заменена в стих 38 с израза εν έαυτώ, който означава „вътрешно”, и следователно в стих 33 тя не обозначава Светия Дух.