От Йоана свето Евангелие – глава 11 – стих 16

Всички се страхуваха да не се нахвърлят върху тях юдеите, но повече от всички — Тома. Затова и каза: „да отидем, за да умрем и ние с Него.“ Някои твърдят, че той искал сам да умре, но това не е така, защото думите му показват по-скоро страх. Въпреки това не беше укорен. Христос все още понасяше неговата слабост. Но по-късно Тома стана по-силен от всички и непоклатим.

Наистина удивително е това, че този, който беше толкова слаб преди кръста, след кръста и вярата във възкресението стана най-ревностният от всички. Толкова велика е силата на Христос. Защото онзи, който не смееше да отиде с Христос във Витания, след като вече не виждаше Христос, почти обиколи целия свят и проповядваше сред народи, които искаха да го убият.

„Близнак“. Но Тома не повярвал на успокоителните думи на Господа. Евангелистът при това отбелязва, че прозвището на Тома е било „близнак“ , което означава също човек с раздвоена природа. (Δίδυμος — от δύο = двама), живеещ в постоянни преходи от едно настроение към друго (срв. израза δίψυχος при Иак. 1:8, където означава човек с раздвоени мисли, или при Мат. 14:31 δυστάζων, което означава маловерен). Този апостол сякаш не вярва, че Христос при пътуването към Иудея може да избави от опасност и Себе Си, и Своите ученици.

„Да идем и ние да умрем с Него” („за да умрем и ние с него”, според св. Йоан Златоуст). Според апостола в Юдея всички ги очаква смърт, те ще умрат там, както е умрял Лазар („с него“). Той вероятно мислил, че Христос не може да изцели болестта на Лазар и забравил за делата на Христос, извършени по-рано (Мат. 9:18 – 25; Лука 7:11 – 17), както и за Неговите обещания (Иоан 5:21 – 29). Същото недоверие към Христовата сила Тома проявява и след като чува за възкръсението на Самия Христос (Иоан 20:24).