От Йоана свето Евангелие – глава 10 – стих 3

А ти, господин сине, преди всичко бъди внимателен към четенето на Божествените Писания. И бъди наистина внимателен! Защото при четенето на Божествените Писания се изисква голямо внимание, за да не кажем нещо необмислено или да не помислим неправилно за тях. И когато слушаш четенето на Божествените Писания с благоговение, угодно на Бога, хлопай на заключените им двери, и ще ти ги отвори Вратарят, за Когото Иисус каза: „Нему вратарят отваря“. Като слушаш Божественото четене, с правота и непоколебима вяра в Бога търси смисъла на Божествените Писания, скрит от мнозина. И не преставай да хлопаш и да търсиш. Защото в разбирането на Божественото най-необходимото е молитвата. Към нея подтиква и Сам Спасителят, Който не само каза: „Хлопайте, и ще ви се отвори“, и: „Търсете, и ще намерите“, но също и: „Просете, и ще ви се даде“ (Мат. 7:7; Лука 11:9). Послание до Григорий Чудотворец

Кого наричаме вратар? Когото и да посочим, трябва да внимаваме да не го издигнем като по-важен от самата врата. В човешките домове обикновено вратарникът е по-важен от вратата – защото той я пази, а не вратата него. Но в духовния смисъл е възможно да смятаме за вратарник Самия Господ.

Защо? Защото в човешките дела пастирът и вратата се различават повече един от друг, отколкото вратарят и вратата. А Господ каза, че Той е и Пастир, и Врата. Защо тогава да не мислим, че Той е и Вратар?

Какво е вратата? Това, чрез което влизаме.
Кой е вратарят? Онзи, който отваря.

Кой може да „отваря“ самия себе си, ако не Този, Който се открива на света?

А ако потърсим друго лице на вратаря, това може да бъде Светият Дух. Защото Сам Господ казва на учениците Си за Светия Дух: „Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко“ (Йоан 16:13).

Значи: какво е вратата? Христос.
Кой е Христос? Истината.
Кой отваря вратата, ако не Този, Който учи на цялата истина? Трактати върху Евангелието от Йоан

Втората отличителна черта на пастира, който е стопанин на овцете, е, че пред него пазачът отваря вратата. Тук не се споменава крадецът-разбойник, но е ясно, че стражът няма да отвори вратата пред него.

„И овците слушат гласа му“. Това е третият отличителен белег на пастира-стопанин: овцете не следват гласа на непознат човек. Нещо повече, всички овце в кошарата се отнасят така към пастира-водач: нито една овца не се страхува от него, защото всички са свикнали с гласа му.

„зове овците си по име“. Още повече изпитват привързаност към пастира-стопанин овците, които са негови. Той нарича своите овце по име, давайки следователно на всяка особено название, и по този начин ги подтиква Го последват.

„и ги извежда“. Той ги води на пасбището и сам върви пред тях, като им показва пътя.