От Йоана свето Евангелие – глава 10 – стих 18

Как Христос изобразява Своята смърт: първо, не само като страдание, което Той поема върху Себе Си от покорност на волята на Отец, но и като напълно свободно дело, на което Той Сам се е решил. Второ, като дело на послушание на волята на Отца и, следователно, като съществен момент в изпълнението на Неговото призвание. Трето, като дело на саможертва в полза на вярващите в Него и които Той по този начин ще спаси от погибел. Четвърто, не като унищожаване на Неговата жизненост, но като преход към проявлението на Неговия живот, който побеждава смъртта, живот след възкресението. И пето, като необходима предпоставка за разширяването на Неговото дело извън границите на израелския народ.

И както един смел боец, велик със своята мъдрост и храброст, не избира сам своите противници, за да не предизвика подозрение за страх пред някого, а предоставя това на решението на зрителите — и най-вече, ако те са негови врагове, — за да се изправи срещу онзи, когото те изберат, и след като го повали, да се утвърди като по-силен от всички, така и нашият Господ и Спасител Иисус Христос, който е Животът на всички, не замисли сам смърт за Своето тяло, за да не изглежда, че се страхува от друга, а прие смъртта, наложена от други — и най-вече от враговете Му, — тази, която те считаха за страшна, унизителна и отбягвана. Приемайки смъртта на кръста, Той я изтърпя, за да бъде победена дори и тя. И да повярват, че Той е самият Живот, а властта на смъртта да бъде напълно унищожена.

Слово за въплъщението на Словото