а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
Някои, които предпочитат земното благополучие пред овцете, справедливо губят името на пастир… Защото не пастир, а наемник трябва да се нарече онзи, който пасе Божиите овце не от истинска любов, а заради временна награда.
Наемник е този, който заема мястото на пастир, но не търси полза за душите. Той жадува земни удобства, радва се на почести, наслаждава се на временни изгоди и се весели от почитта, която хората му оказват. (Беседи върху Евангелията)
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
И така, кой е наемникът? В Църквата има такива ръководители, за които апостол Павел казва: „Търсещи, а не това, което е угодно на Иисус Христос“ (Фил. 2:21). А какво значи „търсещи своето“? Това са хора, които не обичат Христос безусловно, не търсят Бога заради самия Бог, а се стремят към временни удобства, печалба и човешки почести.
Когато водачите обичат тези неща и затова служат на Бога, всеки такъв е наемник и не бива да се причислява към приятелите (на Христос). За тях Господ казва: „Истина ви казвам: те вече получават наградата си“ (Мат. 6:16).
Чуй и какво казва апостол Павел за свети Тимотей: „Надявам се в Господа Иисуса скоро да ви изпратя Тимотей, та и аз, като узная как сте, да се утежа духом. Защото нямам никой друг толкова усърден, който толоква искрено да се грижи за вас. Понеже всички търсят своето, а не Иисус Христовото“ (Фил. 2:19–21).