И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Първият, който бе наречен Израил, беше Яков, когато видя стълбата и ангелите, които се изкачваха и слизаха по нея, и се бори с Онзи, който му се яви, и чу от Него: “Няма вече да се наричаш Яков, а Израил”. И с това име бе наречен целият еврейски народ като избран и Божий, и различаващ се от останалите народи. А Израил означава „ум, който вижда Бога“ (νοῦς ὁρῶν τὸν θεόν). Затова и Църквата от езичниците бе наречена Израил не по плът, а по божествена благодат.
Тълкувание на Евангелието от Матей
Първа книга Моисеева – Битие – глава 28 – стих 12
И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
Проф. А. П. Лопухин
Картината на бъдещето, която рисува тук Христос, несъмнено има отношение към картината на съновидението на Яков (Бит. 28:12). Както там, тъй и тук ангелите се явяват отначало възлизащи, а след това вече слизащи. Няма никакво съмнение, че Христос и самият евангелист, привеждащ тия думи на Христос за ангелите, са признавали, че ангелите действително се явяват изпълнители на Божиите заповеди, отнасящи се към хората (срв. Пс. 102:20 и сл.; Евр. 1:7;14). Но кое време е имал предвид Христос, когато е предсказвал, че учениците Му ще видят отворено небето и слизащи и възлизащи ангелите? Ние не виждаме от по-нататъшното повествование на Йоан, Христовите ученици някога да са виждали ангели. А Христос казва, че те „отсега” (απ’ άρτι – според контекста на речта, трябва да се признае като автентичен израз, макар да не се намира в много кодекси) ще виждат тези ангели. Очевидно, това възлизане и слизане на ангелите трябва да се разбира в преносен смисъл и самото виждане на ангелите от учениците е трябвало да се извършва в духа. Господ е благоволил с тия чудни думи да изрази, че отсега занапред Той ще бъде средоточие на свободното общение и непрестанно единение между Бога и човека, че в Него ще бъде мястото на среща и примиряване между небето и земята… Между небето и земята ще се установят отсега непрестанни връзки чрез тузи блажени духове, наричани ангели.
Синът Човешки тук нарича Себе Си Христос, по мнението на Цан, в същия смисъл, в който това название се употребява от Него в речите, съдържащи се в синоптичните Евангелия, където, по мнението на същия учен, то обозначава истинното човечество на Христос, показва в Него най-идеалния човек (вж. Мат. 8:20; 13:32 и особено 16:13). Но с такова тълкувание не можем да се съгласим. Господ тук, в Йоан 1:51, очевидно отъждествява Себе Си (Сина Човешки) с Яхве, Който се е явил в съня на Яков, стоящ на върха на стълба, по която към Него са възлизали ангели. Че Той е имал основание за това, проличава от книга Битие 31 глава, където е казано, че на Яков във Ветил се е явил не Бог, а Божият Ангел (Бит. 31:11-13). Под Ангел на Бога и на Яхве следва да разбираме Единородния Син Божи, Който се е явявал на патриарсите от Стария Завет. И тъй, Христос предсказва тук, че Ангелите – както в Стария Завет са Му служели (видението на Яков), тъй и сега в Новия Завет ще Му служат като на Месия или, което е същото, на Човешкия Син (срв. Дан. 7:13-14), в делото на усановяването на Неговото месианско Царство сред хората.
„Виждаш ли – казва свети Йоан Златоуст, – как Христос малко по малко издига Натанаил от земята и му внушава да не си Го представя като обикновен човек?… С тези думи Господ внушавал да Го признаят за Господар и на ангелите. Като към истинен Син на Царя, към Христос са възлизали и слизали свише тези царски служители, както във времето на страданията, във времето на възкресението и възнесението, а и още преди това те идвали и Му служели – когато благовестели за Неговото рождение, когато възклицавали: „слава във висините Богу и на земята мир”, когато идвали при Мария, при Йосиф”.
По този начин става ясно, че Йоан означава с термина „Син Човешки” не обикновен човек, а Месия, въплътилия се Единороден Син Божи, примиряващ небето със земята. (За значението на този термин при Йоан ще бъде казано още при обяснението на следващите глави: Йоан 3:13; Йоан 5:27 и др.)