Всички съмнения на Натанаил изчезнали и той изразил своята твърда вяра в Христос като в Син Божи и Цар Израилев. Впрочем, някои екзегети тълкуват названието „Син Божи”, употребено от Натанаил, в смисъл на обозначение на Месианското достойнство на Христос – не повече, считайки го за синоним на следващото название „Цар Израилев”. В полза на това тълкувание вероятно говори обстоятелството, че Натанаил още не е знаел за произхода на Христос от Бога и впоследствие (вж., напривеп прощалния разговор на Христос с учениците) не е проявил...
Всички съмнения на Натанаил изчезнали и той изразил своята твърда вяра в Христос като в Син Божи и Цар Израилев. Впрочем, някои екзегети тълкуват названието „Син Божи”, употребено от Натанаил, в смисъл на обозначение на Месианското достойнство на Христос – не повече, считайки го за синоним на следващото название „Цар Израилев”. В полза на това тълкувание вероятно говори обстоятелството, че Натанаил още не е знаел за произхода на Христос от Бога и впоследствие (вж., напривеп прощалния разговор на Христос с учениците) не е проявил достатъчна увереност в Божествеността на Христос.
Но според нас не може да има никакво съмнение, че тук Натанаил е употребил названието „Син Божи” в собствения смисъл на тази дума. Ако под Син Божи бе разбирал Месия, то би трябвало първо да постави по-обичайното име за Месия – Цар Израилев. При това той назовава Христос Син Божи в особен, изключителен смисъл, както свидетелства поставеният пред думата υίός („син“) член ό – за него е станало съвсем разбираемо какво е говорел по-рано за Христос Йоан Кръстител (Йоан 1:34). И накрая, че Христос е Същество с висше, Божествено естество, Натанаил е могъл да се убеди, като си припомни думите на втори псалом, където Бог се изобразява днес, т. е. вечно раждащ Сина, с което Синът се различава от всички човеци (Пс. 2:7).
Проф. А. П. Лопухин
Всички съмнения на Натанаил изчезнали и той изразил своята твърда вяра в Христос като в Син Божи и Цар Израилев. Впрочем, някои екзегети тълкуват названието „Син Божи”, употребено от Натанаил, в смисъл на обозначение на Месианското достойнство на Христос – не повече, считайки го за синоним на следващото название „Цар Израилев”. В полза на това тълкувание вероятно говори обстоятелството, че Натанаил още не е знаел за произхода на Христос от Бога и впоследствие (вж., напривеп прощалния разговор на Христос с учениците) не е проявил достатъчна увереност в Божествеността на Христос.
Но според нас не може да има никакво съмнение, че тук Натанаил е употребил названието „Син Божи” в собствения смисъл на тази дума. Ако под Син Божи бе разбирал Месия, то би трябвало първо да постави по-обичайното име за Месия – Цар Израилев. При това той назовава Христос Син Божи в особен, изключителен смисъл, както свидетелства поставеният пред думата υίός („син“) член ό – за него е станало съвсем разбираемо какво е говорел по-рано за Христос Йоан Кръстител (Йоан 1:34). И накрая, че Христос е Същество с висше, Божествено естество, Натанаил е могъл да се убеди, като си припомни думите на втори псалом, където Бог се изобразява днес, т. е. вечно раждащ Сина, с което Синът се различава от всички човеци (Пс. 2:7).