Противоречието на пристрастността с християнския дълг се показва, първо, чрез факта, че първите вярващи, призовани от Христос, бяха бедни, незнатни и презирани в света хора (стих 5, срв. 1 Кор. 1:26–28). Второ, това се подчертава, като се посочва недостойното поведение на богатите, по-специално на тяхната склонност към насилие и съдебни спорове (стихове 6–7). Подобно отношение на силните към по-слабите изобличава и апостол Павел в християнската община в Коринт (1Кор. 6:18). Според справедливата преценка на апостола, богатите – очевидно християни, принадлежащи...
Противоречието на пристрастността с християнския дълг се показва, първо, чрез факта, че първите вярващи, призовани от Христос, бяха бедни, незнатни и презирани в света хора (стих 5, срв. 1 Кор. 1:26–28). Второ, това се подчертава, като се посочва недостойното поведение на богатите, по-специално на тяхната склонност към насилие и съдебни спорове (стихове 6–7). Подобно отношение на силните към по-слабите изобличава и апостол Павел в християнската община в Коринт (1Кор. 6:18).
Според справедливата преценка на апостола, богатите – очевидно християни, принадлежащи към християнската община (а не езичници или юдеи, както предполагат някои тълкуватели) – със своите постъпки, които противоречат на Христовия закон, хулят и обезчестяват „доброто име“ (τὸ καλὸν ὄνομα), тоест името „християни“, с което още от ранни времена са били наричани последователите на Христос (Деян. 11:26; 1 Пет. 4:16).
Проф. А. П. Лопухин
Противоречието на пристрастността с християнския дълг се показва, първо, чрез факта, че първите вярващи, призовани от Христос, бяха бедни, незнатни и презирани в света хора (стих 5, срв. 1 Кор. 1:26–28). Второ, това се подчертава, като се посочва недостойното поведение на богатите, по-специално на тяхната склонност към насилие и съдебни спорове (стихове 6–7). Подобно отношение на силните към по-слабите изобличава и апостол Павел в християнската община в Коринт (1Кор. 6:18).
Според справедливата преценка на апостола, богатите – очевидно християни, принадлежащи към християнската община (а не езичници или юдеи, както предполагат някои тълкуватели) – със своите постъпки, които противоречат на Христовия закон, хулят и обезчестяват „доброто име“ (τὸ καλὸν ὄνομα), тоест името „християни“, с което още от ранни времена са били наричани последователите на Христос (Деян. 11:26; 1 Пет. 4:16).