Апостолът потвърждава изказаното в Иак. 2:14–17 разбиране за органична връзка между вярата и съответстващите ѝ дела, като прибягва до диалогична форма. С цел да докаже своята теза a contrario, той въвежда (ст. 18) както единомишленик, така и опонент, и като оборва погрешните разсъждения на последния, още по-ясно утвърждава основния си аргумент (Иак. 2:14 и след.). В общоприетия гръцки текст и в славянския превод на ст. 18 има неудачно четене: ἐκ τῶν ἔργων σου (τὴν πίστιν σου) – „от делата ти...
Апостолът потвърждава изказаното в Иак. 2:14–17 разбиране за органична връзка между вярата и съответстващите ѝ дела, като прибягва до диалогична форма. С цел да докаже своята теза a contrario, той въвежда (ст. 18) както единомишленик, така и опонент, и като оборва погрешните разсъждения на последния, още по-ясно утвърждава основния си аргумент (Иак. 2:14 и след.).
В общоприетия гръцки текст и в славянския превод на ст. 18 има неудачно четене: ἐκ τῶν ἔργων σου (τὴν πίστιν σου) – „от делата ти вярата ти“, което е проблематично. Причината е, че защитникът на истината, на когото Апостолът предоставя речта, обръщайки се към предполагаемия опонент – застъпник на погрешното схващане, че вярата без дела е достатъчна за спасение – не би могъл да каже: „покажи ми вярата си от делата си“, защото самият опонент смята делата за излишни. Вместо това той би трябвало да каже: „покажи ми вярата си без делата си“.
Наистина, най-добрите гръцки ръкописи (Александрийски, Синайски, Ватикански, Парижки и др.), както и преводите – сирийски, коптски, Вулгата и руският синодален – съдържат четенето: χωρὶς τῶν ἔργων – „без дела“. Смисълът на тези думи е, че вярата без дела е толкова лишена от съдържание и празна, че самото ѝ съществуване може да бъде поставено под съмнение. Докато наличието на добри дела е естествено доказателство за съществуването на истинската вяра.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът потвърждава изказаното в Иак. 2:14–17 разбиране за органична връзка между вярата и съответстващите ѝ дела, като прибягва до диалогична форма. С цел да докаже своята теза a contrario, той въвежда (ст. 18) както единомишленик, така и опонент, и като оборва погрешните разсъждения на последния, още по-ясно утвърждава основния си аргумент (Иак. 2:14 и след.).
В общоприетия гръцки текст и в славянския превод на ст. 18 има неудачно четене: ἐκ τῶν ἔργων σου (τὴν πίστιν σου) – „от делата ти вярата ти“, което е проблематично. Причината е, че защитникът на истината, на когото Апостолът предоставя речта, обръщайки се към предполагаемия опонент – застъпник на погрешното схващане, че вярата без дела е достатъчна за спасение – не би могъл да каже: „покажи ми вярата си от делата си“, защото самият опонент смята делата за излишни. Вместо това той би трябвало да каже: „покажи ми вярата си без делата си“.
Наистина, най-добрите гръцки ръкописи (Александрийски, Синайски, Ватикански, Парижки и др.), както и преводите – сирийски, коптски, Вулгата и руският синодален – съдържат четенето: χωρὶς τῶν ἔργων – „без дела“. Смисълът на тези думи е, че вярата без дела е толкова лишена от съдържание и празна, че самото ѝ съществуване може да бъде поставено под съмнение. Докато наличието на добри дела е естествено доказателство за съществуването на истинската вяра.