Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 8 – стих 2
Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът вече е призовал християните да носят теготите един на друг. С тези думи той показва, че всеки човек има свои тежести: съзнание за собствените си недостатъци, както и самите тези недостатъци.
Но има хора, които мислят твърде високо за себе си. Именно това означава изразът „който мисли себе си за нещо“ (срв. 1 Кор. 3:18; 10:12; 14:37; особено 1 Кор. 8:2). Такъв човек, понеже сам по себе си в действителност е нищо, само се самозалъгва. Гръцкият глагол φρεναπατᾷ означава именно „мами ума си“, „заблуждава самия себе си“.
Такъв човек вече не е способен да се отнесе правилно към брата, който носи тежест, нито да му послужи. Самодоволството го затваря в собствените му мисли и му пречи да види нуждата на другия.