а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 5
а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
Проф. А. П. Лопухин
В противоположност на такива лекомислени хора, апостолът посочва себе си, другите галатяни, които пребъдват в благодатта, както и останалите християни.
„Ние чрез духа си, по силата на вярата, очакваме онова, което е предмет на нашата надежда“ — тук ἐλπίς е в смисъл на „очаквано благо“, както в Рим. 8:24 и Кол. 1:5, – „а то се състои в праведността“. Така е по-добре да се преведе този стих.
Апостолът очевидно иска да каже, че за разлика от юдействащите, които още тук, на земята, смятали да получат пълно оправдание чрез изпълнението на закона, християните все още се надяват на това оправдание. Оправданието, което са получили тук, те не смятат за напълно достатъчно. Едва на последния съд, благодарение на своята вяра, те ще могат да получат пълното оправдание (срв. 2 Кор. 5:10; Рим. 14:10).