За този най-труден за разбиране стих съществуват повече от триста тълкувания, които могат да се разделят на три групи. Едни смятат, че апостолът доказва превъзходството на обещанието над закона с това, че самото понятие за посредничество предполага не една, а две страни, докато на Бога е свойствено да действа като „една“ страна, която решава всичко без посредници. Други, виждайки същата цел в стиха, откриват противоречие с божественото единство в това, че при Синай са присъствали много хора или, както тълкуват...
За този най-труден за разбиране стих съществуват повече от триста тълкувания, които могат да се разделят на три групи. Едни смятат, че апостолът доказва превъзходството на обещанието над закона с това, че самото понятие за посредничество предполага не една, а две страни, докато на Бога е свойствено да действа като „една“ страна, която решава всичко без посредници.
Други, виждайки същата цел в стиха, откриват противоречие с божественото единство в това, че при Синай са присъствали много хора или, както тълкуват някои – множество ангели, докато на Бога е присъщо да сключва завет Сам.
Трети пък съвсем произволно тълкуват думата „един“ като среден род.
Накрая, според древното светоотеческо тълкуване, апостолът тук сочи към Единствения посредник – Христос. Самата мисъл на мястото обаче изглежда достатъчно ясна.
Апостолът казва, че посредник изобщо не е необходим „за един“ (т.е. за този, който дава завета). „Един“ сам може да изрази това, което иска и което изисква. Следователно, ако се появява посредник, той представлява мнозина – цяла група от участници в договора.
Но от чия страна е бил необходим посредникът при сключването на завета на Синай? От едната страна стояли стотици хиляди израилтяни, а от другата – Единият Бог („а Бог е един“). Ясно е, че посредникът е бил нужен на народа, а не на Бога, Който като единствена страна в завета е могъл Сам да изрази Своите изисквания.
Следователно Моисей е бил посредник и представител не на Бога, а на израилския народ. Това означава, че законът е получен не пряко от Бога, а чрез посредник, което го поставя по-ниско в сравнение с обещанието към Авраам, получено непосредствено от Бога.
Апостолът очевидно иска да каже, че многобройният народ не е бил способен на пряко общение с Бога, докато единният Авраам лесно е влязъл в общение с Единия Бог и е разбрал правилно Божията воля, без да прибавя нищо от себе си. Това не може да се каже за закона, в който са били включени и някои обичаи, възникнали в израилския народ (например обичаят на кръвното отмъщение, робството и др.).
Следователно законът има частен, национален характер и не може да бъде възприет от всички народи, както това е възможно по отношение на обещанието.
Проф. А. П. Лопухин
За този най-труден за разбиране стих съществуват повече от триста тълкувания, които могат да се разделят на три групи. Едни смятат, че апостолът доказва превъзходството на обещанието над закона с това, че самото понятие за посредничество предполага не една, а две страни, докато на Бога е свойствено да действа като „една“ страна, която решава всичко без посредници.
Други, виждайки същата цел в стиха, откриват противоречие с божественото единство в това, че при Синай са присъствали много хора или, както тълкуват някои – множество ангели, докато на Бога е присъщо да сключва завет Сам.
Трети пък съвсем произволно тълкуват думата „един“ като среден род.
Накрая, според древното светоотеческо тълкуване, апостолът тук сочи към Единствения посредник – Христос. Самата мисъл на мястото обаче изглежда достатъчно ясна.
Апостолът казва, че посредник изобщо не е необходим „за един“ (т.е. за този, който дава завета). „Един“ сам може да изрази това, което иска и което изисква. Следователно, ако се появява посредник, той представлява мнозина – цяла група от участници в договора.
Но от чия страна е бил необходим посредникът при сключването на завета на Синай? От едната страна стояли стотици хиляди израилтяни, а от другата – Единият Бог („а Бог е един“). Ясно е, че посредникът е бил нужен на народа, а не на Бога, Който като единствена страна в завета е могъл Сам да изрази Своите изисквания.
Следователно Моисей е бил посредник и представител не на Бога, а на израилския народ. Това означава, че законът е получен не пряко от Бога, а чрез посредник, което го поставя по-ниско в сравнение с обещанието към Авраам, получено непосредствено от Бога.
Апостолът очевидно иска да каже, че многобройният народ не е бил способен на пряко общение с Бога, докато единният Авраам лесно е влязъл в общение с Единия Бог и е разбрал правилно Божията воля, без да прибавя нищо от себе си. Това не може да се каже за закона, в който са били включени и някои обичаи, възникнали в израилския народ (например обичаят на кръвното отмъщение, робството и др.).
Следователно законът има частен, национален характер и не може да бъде възприет от всички народи, както това е възможно по отношение на обещанието.