Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего,
От Матея свето Евангелие – глава 20 – стих 28
както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.
От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 74
за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът има предвид юдействащите, които, изисквайки в християнството да се спазва обредният Моисеев закон, по този начин като че ли подценявали силата на изкупителното дело на Господ Иисус Христос. Затова апостолът казва, че Христос „предаде Себе Си за греховете ни, за да ни избави, според волята на нашия Бог и Отец, от подчинението на настоящия лукав век“, т.е. от такъв начин на живот, при който човек неизбежно греши.
Когато апостолът нарича този порядък на живот „настоящ“ (ἐνεστώς), това не означава, че той продължава и сега; думата тук има значение на „този“ (срв. Рим. 8:38; 1 Кор. 3:22) и стои в противоположност на израза „бъдещ век“, с който в Новия Завет се обозначава времето на месианското спасение (Мат. 12:32; Рим. 8:38).
Понеже юдействащите, като омаловажавали заслугите на Христос, с това принизявали и Бога Отца, Който благоволил да приеме тези заслуги като напълно достатъчна жертва за греховете на човечеството, апостолът в края на приветствието възнася славословие към „Бога и Отца“.