Апостолът изпратил Епафродит по-рано, отколкото сам първоначално предполагал. Очевидно болестта му не е продължила твърде дълго. Като го изпраща при филипяните, апостолът, разбира се, доставя радост както на тях, така и на самия себе си, защото за него било радостно да вижда и да знае, че духовните му чеда са изпълнени с радост. Все пак за Павел това събитие не носи пълнота в радостта, но той ставал само „по-малко наскърбен“, докато скърбите му все пак продължавали и той не можел...
Апостолът изпратил Епафродит по-рано, отколкото сам първоначално предполагал. Очевидно болестта му не е продължила твърде дълго. Като го изпраща при филипяните, апостолът, разбира се, доставя радост както на тях, така и на самия себе си, защото за него било радостно да вижда и да знае, че духовните му чеда са изпълнени с радост.
Все пак за Павел това събитие не носи пълнота в радостта, но той ставал само „по-малко наскърбен“, докато скърбите му все пак продължавали и той не можел напълно да се освободи от тях (2 Кор. 11:29).
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът изпратил Епафродит по-рано, отколкото сам първоначално предполагал. Очевидно болестта му не е продължила твърде дълго. Като го изпраща при филипяните, апостолът, разбира се, доставя радост както на тях, така и на самия себе си, защото за него било радостно да вижда и да знае, че духовните му чеда са изпълнени с радост.
Все пак за Павел това събитие не носи пълнота в радостта, но той ставал само „по-малко наскърбен“, докато скърбите му все пак продължавали и той не можел напълно да се освободи от тях (2 Кор. 11:29).