„Но както Църквата…“, т.е. оттук следва (ἀλλά), че както Църквата… „във всичко“, подразбира се само онова, което не противоречи на християнската нравственост. Не бива да ни смущава това, че апостол Павел тук изисква подчинение на жената спрямо мъжа, което противоречи на съвременното учение за женската еманципация и равноправието на жената с мъжа. Преди всичко трябва да се осъзнае, че апостолът, както и християнството изобщо, съвсем не иска да унизи жената. Напротив, християнството освободи жената от онова робско положение, в което тя...
„Но както Църквата…“, т.е. оттук следва (ἀλλά), че както Църквата…
„във всичко“, подразбира се само онова, което не противоречи на християнската нравственост.
Не бива да ни смущава това, че апостол Павел тук изисква подчинение на жената спрямо мъжа, което противоречи на съвременното учение за женската еманципация и равноправието на жената с мъжа. Преди всичко трябва да се осъзнае, че апостолът, както и християнството изобщо, съвсем не иска да унизи жената. Напротив, християнството освободи жената от онова робско положение, в което тя се намираше в дохристиянския свят, и призна нейното религиозно и нравствено равенство с мъжа.
Ако апостолът подчинява жената на мъжа в условията на домашния живот, той прави това съгласно с творческото установление на Бога, според което двата пола имат свои особени преимущества и граници на дейност. Преимуществото на мъжа е физическата сила, рационалността и волевата енергия; преимуществото на жената – разположението към практически занимания, душевността и енергията на пасивността.
Оттук следва, че още по божествено определение на мъжа подобава първенство в семейния живот, защото това първенство, собствено казано, е съвкупност от определени задължения, които не са по силите на жената. При това апостолът се обръща именно към жените християнки, които разбират, че тяхното подчинение на мъжете не е нещо насилствено наложено, а се проявява от тях, защото виждат в мъжа представител на Господа Иисуса Христа, Който и Сам невидимо и тайнствено присъства в семейството (Еф. 5:21).
Проф. А. П. Лопухин
„Но както Църквата…“, т.е. оттук следва (ἀλλά), че както Църквата…
„във всичко“, подразбира се само онова, което не противоречи на християнската нравственост.
Не бива да ни смущава това, че апостол Павел тук изисква подчинение на жената спрямо мъжа, което противоречи на съвременното учение за женската еманципация и равноправието на жената с мъжа. Преди всичко трябва да се осъзнае, че апостолът, както и християнството изобщо, съвсем не иска да унизи жената. Напротив, християнството освободи жената от онова робско положение, в което тя се намираше в дохристиянския свят, и призна нейното религиозно и нравствено равенство с мъжа.
Ако апостолът подчинява жената на мъжа в условията на домашния живот, той прави това съгласно с творческото установление на Бога, според което двата пола имат свои особени преимущества и граници на дейност. Преимуществото на мъжа е физическата сила, рационалността и волевата енергия; преимуществото на жената – разположението към практически занимания, душевността и енергията на пасивността.
Оттук следва, че още по божествено определение на мъжа подобава първенство в семейния живот, защото това първенство, собствено казано, е съвкупност от определени задължения, които не са по силите на жената. При това апостолът се обръща именно към жените християнки, които разбират, че тяхното подчинение на мъжете не е нещо насилствено наложено, а се проявява от тях, защото виждат в мъжа представител на Господа Иисуса Христа, Който и Сам невидимо и тайнствено присъства в семейството (Еф. 5:21).