В края на 4-а глава апостол Павел изясни какво разбира под „праведност“, към която призовава своите читатели (Еф. 4:24). Сега той говори за „светостта“ (вж. същия стих). Павел предпазва читателите от увличане по пороци, несъвместими с християнската святост (Еф. 5:1–10), а след това ги призовава да изобличават тези пороци (Еф. 5:11–14), като изисква и самите християни да не дават с поведението си повод за съблазън (Еф. 5:15–17). Наставленията за чистота апостолът завършва с призив към читателите да се изпълват с...
В края на 4-а глава апостол Павел изясни какво разбира под „праведност“, към която призовава своите читатели (Еф. 4:24). Сега той говори за „светостта“ (вж. същия стих). Павел предпазва читателите от увличане по пороци, несъвместими с християнската святост (Еф. 5:1–10), а след това ги призовава да изобличават тези пороци (Еф. 5:11–14), като изисква и самите християни да не дават с поведението си повод за съблазън (Еф. 5:15–17). Наставленията за чистота апостолът завършва с призив към читателите да се изпълват с Божия Дух (Еф. 5:18–21).
Първите два стиха в главата са заключението на Еф. 4:32. В отношенията помежду си между християните трябва да царят любов и всепрощение. Пример за тях, на първо място, трябва да бъде Сам Бог, Който прощава нашите прегрешения (срв. Мат. 5:45; 6:13–14).
Проф. А. П. Лопухин
В края на 4-а глава апостол Павел изясни какво разбира под „праведност“, към която призовава своите читатели (Еф. 4:24). Сега той говори за „светостта“ (вж. същия стих). Павел предпазва читателите от увличане по пороци, несъвместими с християнската святост (Еф. 5:1–10), а след това ги призовава да изобличават тези пороци (Еф. 5:11–14), като изисква и самите християни да не дават с поведението си повод за съблазън (Еф. 5:15–17). Наставленията за чистота апостолът завършва с призив към читателите да се изпълват с Божия Дух (Еф. 5:18–21).
Първите два стиха в главата са заключението на Еф. 4:32. В отношенията помежду си между християните трябва да царят любов и всепрощение. Пример за тях, на първо място, трябва да бъде Сам Бог, Който прощава нашите прегрешения (срв. Мат. 5:45; 6:13–14).