с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 10
бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 12 – стих 10
бъдете един към други нежни с братска любов; преваряйте се в почет един към други;
Проф. А. П. Лопухин
„С всяко смиреномъдрие.“ Този израз се отнася към глагола от 1-ви стих („постъпвате“) и обозначава същата добродетел, която в Нагорната проповед се нарича „нищета духовна“, т.е. истинско съзнание за собственото недостойнство и немощ. Именно това е липсвало на езичниците, които са се гордеели със своите лични достойнства.
„кротост“ по отношение на хората (срв. 1 Кор. 4:21). Тази добродетел, може да се каже, е естествено следствие от смиреномъдрието: онзи, който съзнава собствената си немощ, винаги ще бъде кротък към другите, дори когато те с постъпките си го предизвикват към гняв.
„великодушие“ (μακροθυμίας, букв. дълготърпение), продължително търпение на всичко неприятно, което ни причиняват нашите ближни.
„като се търпите…“ Дълготърпението трябва да бъде снизхождение, но не презрително отношение към хората като към нравствено неразвити същества, дори недостойни за вразумяване от наша страна, а снизхождане, основано на християнската любов.