За да покаже особената близост на Църквата до Христа, апостолът я нарича „Тяло Христово“. Христос е Глава, а Църквата – тяло. Както от главата излизат всички нерви, които управляват движенията на тялото, така и от Христа Църквата получава всички сили за своя живот. „Пълнота на Този, Който изпълва всичко във всичко.“ Едни тълкуватели, като св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт Български, разбират този израз като обозначение на значението на Църквата, като приемат „пълнота“ (πλήρωμα) в деятелен смисъл. Те казват, че Църквата...
За да покаже особената близост на Църквата до Христа, апостолът я нарича „Тяло Христово“. Христос е Глава, а Църквата – тяло. Както от главата излизат всички нерви, които управляват движенията на тялото, така и от Христа Църквата получава всички сили за своя живот.
„Пълнота на Този, Който изпълва всичко във всичко.“ Едни тълкуватели, като св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт Български, разбират този израз като обозначение на значението на Църквата, като приемат „пълнота“ (πλήρωμα) в деятелен смисъл. Те казват, че Църквата допълва Христа, макар Сам Христос да изпълва всичко.
Други, например проф. Богдашевски, разбират този израз в страдателен смисъл: „пълнота“ означава онова, което се изпълва, или онова, което е изпълнено. Паралелни на израза πλήρωμα са думи като ἄγγελμα, κήρυγμα, които също имат страдателно значение. Последното мнение изглежда по-правилно, защото навсякъде в разглежданата глава става дума за това, което Църквата е получила, а не за това, което тя самата дава.
„Който изпълва всичко във всичко.“ Според по-разпространеното тълкуване апостолът казва тук, че Църквата е пълнота на Онзи, Който изпълва целия свят с всички предмети, намиращи се в света. Но с такова тълкуване е трудно да се съгласим, главно защото, ако го приемем, ще намалим значението на Църквата. Наистина, какво особено би имало в това, че Църквата се изпълва от Христа, както и целият свят?
Затова е по-добре изразът ἐν πᾶσιν — в руския превод: „во всем“, „във всичко“ — да се приеме в мъжки род и тук да се вижда указание към отделни лица, тоест към членовете на Църквата. А под израза „всичко“ (τὰ πάντα) трябва да се разбират всички страни на дейността на тези лица. Така целият израз може да се предаде по следния начин: „Който изпълва всички членове на Църквата във всички страни на техния вътрешен живот.“
А целият израз „пълнота на Този, Който изпълня…“ може да се обясни така: Църквата е съвършенство във всяко отношение. Такава е нейната идея; но осъществяването на тази идея се извършва постепенно в живота на вярващите чрез действието на Христос.
Христос чрез Своите благодатни сили изпълва всички вярващи. От пълнотата на Неговата Църква ние всички приемаме онова, което ни е нужно, за да достигнем „мярката на възрастта на Христовата пълнота“ (Еф. 4:13).
Проф. А. П. Лопухин
За да покаже особената близост на Църквата до Христа, апостолът я нарича „Тяло Христово“. Христос е Глава, а Църквата – тяло. Както от главата излизат всички нерви, които управляват движенията на тялото, така и от Христа Църквата получава всички сили за своя живот.
„Пълнота на Този, Който изпълва всичко във всичко.“ Едни тълкуватели, като св. Йоан Златоуст, блаж. Теофилакт Български, разбират този израз като обозначение на значението на Църквата, като приемат „пълнота“ (πλήρωμα) в деятелен смисъл. Те казват, че Църквата допълва Христа, макар Сам Христос да изпълва всичко.
Други, например проф. Богдашевски, разбират този израз в страдателен смисъл: „пълнота“ означава онова, което се изпълва, или онова, което е изпълнено. Паралелни на израза πλήρωμα са думи като ἄγγελμα, κήρυγμα, които също имат страдателно значение. Последното мнение изглежда по-правилно, защото навсякъде в разглежданата глава става дума за това, което Църквата е получила, а не за това, което тя самата дава.
„Който изпълва всичко във всичко.“ Според по-разпространеното тълкуване апостолът казва тук, че Църквата е пълнота на Онзи, Който изпълва целия свят с всички предмети, намиращи се в света. Но с такова тълкуване е трудно да се съгласим, главно защото, ако го приемем, ще намалим значението на Църквата. Наистина, какво особено би имало в това, че Църквата се изпълва от Христа, както и целият свят?
Затова е по-добре изразът ἐν πᾶσιν — в руския превод: „во всем“, „във всичко“ — да се приеме в мъжки род и тук да се вижда указание към отделни лица, тоест към членовете на Църквата. А под израза „всичко“ (τὰ πάντα) трябва да се разбират всички страни на дейността на тези лица. Така целият израз може да се предаде по следния начин: „Който изпълва всички членове на Църквата във всички страни на техния вътрешен живот.“
А целият израз „пълнота на Този, Който изпълня…“ може да се обясни така: Църквата е съвършенство във всяко отношение. Такава е нейната идея; но осъществяването на тази идея се извършва постепенно в живота на вярващите чрез действието на Христос.
Христос чрез Своите благодатни сили изпълва всички вярващи. От пълнотата на Неговата Църква ние всички приемаме онова, което ни е нужно, за да достигнем „мярката на възрастта на Христовата пълнота“ (Еф. 4:13).