Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.
Само няколко древни гръцки ръкописа (които нашите славянски преводи следват) четат този пасаж по този начин. В повечето ръкописи и преводи, които ползват повечето тълкуватели, в това число св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт, на това място се казва просто: „Светият Дух грабна Филип“. Трудно е да се обясни на какво се дължи тази разлика – дали от добавка в някои кодекси, или от пропуск в други. По-вероятно е обаче първото – т.е. да е имало добавяне от страна на...
Само няколко древни гръцки ръкописа (които нашите славянски преводи следват) четат този пасаж по този начин. В повечето ръкописи и преводи, които ползват повечето тълкуватели, в това число св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт, на това място се казва просто: „Светият Дух грабна Филип“.
Трудно е да се обясни на какво се дължи тази разлика – дали от добавка в някои кодекси, или от пропуск в други. По-вероятно е обаче първото – т.е. да е имало добавяне от страна на следващите преписвачи на пропуснатото в дееписателя упоменаване на слизането на Светия Дух върху кръстения човек. Това слизане, необходимо и в случая изключително, би могло да стане и без видимото възлагане на ръце, както при кръщението на Корнилий и домашните му, а дори и преди кръщението (Деян. 10 и др.), защото според думите на Господа (Йоан 3:8) „Духът, където пожелае, диша…“ (В гръцкия оригинал: „Τὸ πνεῦμα ὅπου θέλει πνεῖ“, в българския синодален превод: „Вятърът духа, дето иска“).
„Филипа грабна“ (Πνεῦμα Κυρίου ἥρπασε τὸν Φίλιππον). Буквално: „Духът Господен грабна Филипа“. Глаголът „грабна“ показва особено свръхестествено действие – мигновеното изчезване на Филип, след което той се „озовава“ в Азот. Св. Йоан Златоуст казва по този повод: „Това се случва, за да стане явно, че станалото е дело на Бога, тъй че евнухът да не си помисли, че Филип е обикновен човек. Филип също получил от това голяма полза, защото онова, което бил слушал за пророците – Авакум, Йезекиил и други (Дан. 14:36-39), видял изпълнено върху себе си, оказвайки се мигновено преминал дълъг път“.
„радостен продължи пътя си“. Евнухът бил радостен заради всичко, което му се случило – заради това, че се кръстил, приел Светия Дух, станал ученик на Господ Иисус Христос, както и заради чудния начин, по който се осъществило всичко това.
Църковното предание е съхранило името на този велможа – Индих, както и някои сведения за съдбата му. След завръщането си в страната си той бил първият проповедник на Евангелието там и обърнал мнозина, включително и господарката си, царицата, като я покръстил (Никифор Калист, Църковна история II, 6).
Проф. А. П. Лопухин
Само няколко древни гръцки ръкописа (които нашите славянски преводи следват) четат този пасаж по този начин. В повечето ръкописи и преводи, които ползват повечето тълкуватели, в това число св. Йоан Златоуст и блаж. Теофилакт, на това място се казва просто: „Светият Дух грабна Филип“.
Трудно е да се обясни на какво се дължи тази разлика – дали от добавка в някои кодекси, или от пропуск в други. По-вероятно е обаче първото – т.е. да е имало добавяне от страна на следващите преписвачи на пропуснатото в дееписателя упоменаване на слизането на Светия Дух върху кръстения човек. Това слизане, необходимо и в случая изключително, би могло да стане и без видимото възлагане на ръце, както при кръщението на Корнилий и домашните му, а дори и преди кръщението (Деян. 10 и др.), защото според думите на Господа (Йоан 3:8) „Духът, където пожелае, диша…“ (В гръцкия оригинал: „Τὸ πνεῦμα ὅπου θέλει πνεῖ“, в българския синодален превод: „Вятърът духа, дето иска“).
„Филипа грабна“ (Πνεῦμα Κυρίου ἥρπασε τὸν Φίλιππον). Буквално: „Духът Господен грабна Филипа“. Глаголът „грабна“ показва особено свръхестествено действие – мигновеното изчезване на Филип, след което той се „озовава“ в Азот. Св. Йоан Златоуст казва по този повод: „Това се случва, за да стане явно, че станалото е дело на Бога, тъй че евнухът да не си помисли, че Филип е обикновен човек. Филип също получил от това голяма полза, защото онова, което бил слушал за пророците – Авакум, Йезекиил и други (Дан. 14:36-39), видял изпълнено върху себе си, оказвайки се мигновено преминал дълъг път“.
„радостен продължи пътя си“. Евнухът бил радостен заради всичко, което му се случило – заради това, че се кръстил, приел Светия Дух, станал ученик на Господ Иисус Христос, както и заради чудния начин, по който се осъществило всичко това.
Църковното предание е съхранило името на този велможа – Индих, както и някои сведения за съдбата му. След завръщането си в страната си той бил първият проповедник на Евангелието там и обърнал мнозина, включително и господарката си, царицата, като я покръстил (Никифор Калист, Църковна история II, 6).