и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
Деяния на светите Апостоли – глава 22 – стих 20
и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.
Проф. А. П. Лопухин
„хвърляха камъни върху му“. Римляните отнемат правото на смъртно наказание на еврейския Синедрион (срв. Мат. 27:2; Йоан 18:31; Йосиф Флавий, Юдейски древности XX, 9, 1).
„хвърляха камъни върху му“.
Очевидно този побой, който не е бил официално постановен дори от Синедриона, е бил самоволно дело на избухналия фанатизъм, линчуване от страна на отделни фанатици, които след това са повдигнали кърваво гонение срещу останалите християни. При нескритото съчувствие и съучастие на ожесточения Синедрион, както и при липсата на римски гарнизон, който да обуздае погрома и да възстанови реда, е лесно да се разбере защо това гонение е достигнало такива размери.
Убийците извели предварително мъченика от града, в жалък опит да се съобразят със закона за богохулниците, за какъвто считали смелия изповедник на Христос (Лев. 24:14 – 16): „Изведи хулителя вън от стана, и всички, които са чули, нека турят ръцете си върху главата му, и цялото общество да го убие с камъни“.
„един момък на име Савел“. Свидетелите на престъплението, което трябвало да бъде извършено чрез убиване с камъни, според закона трябвало първи да хвърлят камъните (Втор. 17:7), а след тях и всички останали. За удобство тук тези свидетели (Деян. 6:11 – 13) свалили горните си широки дрехи, след като ги положили (срв. Деян. 22:20 за сигурност) в краката на Савел, бъдещия велик Павел, който по това време одобрявал убийството на първомъченика и взел дейно участие в последвалия погром над християните.
„един момък на име Савел“.