Заповедта за събуване на обувките от нозете, според Изход (Изх. 3:4 – 6), предшества приведените от Стефан думи на Йехова, че Той е Бог на отците, докато в речта на Стефан тя е посочена след тези думи. Тази разлика обаче не е съществена. Определянето на Йехова като „Бог на отците“ е имало за цел да увери Мойсей, че е изпратен от същия Бог, който така ясно е напътствал прадедите на еврейския народ. „събуй си обущата от нозете“. На Изток и...
Заповедта за събуване на обувките от нозете, според Изход (Изх. 3:4 – 6), предшества приведените от Стефан думи на Йехова, че Той е Бог на отците, докато в речта на Стефан тя е посочена след тези думи. Тази разлика обаче не е съществена. Определянето на Йехова като „Бог на отците“ е имало за цел да увери Мойсей, че е изпратен от същия Бог, който така ясно е напътствал прадедите на еврейския народ.
„събуй си обущата от нозете“. На Изток и до днес в храма и на други свещени места се влиза с боси крака в знак на дълбоко смирение пред Бога и като предупреждение да не се внасят прах и нечисти обувки на свещеното място. Според равините дори свещениците в светилището на Йерусалимския храм са извършвали службата си с боси крака. Целта на това споменаване е добре обяснена от свети Йоан Златоуст: „Няма храм, и все пак това място е свято заради явяването и делата на Христос. То е дори по-удивително от мястото в Светая Светих, защото там Бог никога не се е явявал по този начин“.
Проф. А. П. Лопухин
Заповедта за събуване на обувките от нозете, според Изход (Изх. 3:4 – 6), предшества приведените от Стефан думи на Йехова, че Той е Бог на отците, докато в речта на Стефан тя е посочена след тези думи. Тази разлика обаче не е съществена. Определянето на Йехова като „Бог на отците“ е имало за цел да увери Мойсей, че е изпратен от същия Бог, който така ясно е напътствал прадедите на еврейския народ.
„събуй си обущата от нозете“. На Изток и до днес в храма и на други свещени места се влиза с боси крака в знак на дълбоко смирение пред Бога и като предупреждение да не се внасят прах и нечисти обувки на свещеното място. Според равините дори свещениците в светилището на Йерусалимския храм са извършвали службата си с боси крака. Целта на това споменаване е добре обяснена от свети Йоан Златоуст: „Няма храм, и все пак това място е свято заради явяването и делата на Христос. То е дори по-удивително от мястото в Светая Светих, защото там Бог никога не се е явявал по този начин“.
„събуй си обущата от нозете“.