Деяния на светите Апостоли – глава 7 – стих 2

 „А той отговори“  –  вместо да отговори директно на въпроса на първосвещеника, Стефан произнася дълга реч, с която в крайна сметка отхвърля обвинението и го отправя към самите обвинители, чието противодействие на Бога е довело Стефан на съд пред Синедриона.

Съдържанието на речта е изложено в стиховете от Деяния 7 – 53, заради които или от гледна точка на които е направен целият предходен обзор на еврейската история.

Съдържанието и ходът на мислите могат да бъдат изразени по следния начин: Не като хулител срещу Бога, закона и храма стоя тук, обвиняван и преследван, жертва на вашето противопоставяне на Бога и Неговия Месия, противопоставяне, което според свидетелството на цялата история сте наследили от бащите си и сега проявявате. Не е моя вината, че ме съдят тук, а ваша  –  вие не почитате Бога, а винаги Му се противопоставяте, както в настоящия случай, когато съдите и обвинявате един истински Негов служител.

Всичко това Стефан умело предава, като оставя самата история да говори от себе си, спирайки се най-вече на историята на Мойсей, когато съпротивата на народа е заслужила изобличението на този най-велик законодател и посредник между Бога и народа.

След като споменава за построяването на храма и подкрепя виждането си за него чрез изказването на пророка, повече или по-малко спокойният ход на мисълта е прекъснат от директна и смела атака и изобличение на неправедните съдии в най-тежък грях срещу Месията и Бога.

Тъй като след тази величествена реч Стефан не се връща повече в християнската община, тя очевидно е била възпроизведена от някой от присъстващите привърженици на християнството (като Никодим, Йосиф от Ариматея или Гамалиил), от когото е станала известна на цялата християнска общност и е била включена в съчинението на дееписателя.

„мъже, братя и отци“ – това е почтително обръщение към присъстващите: първото и второто към всички присъстващи, а третото  –  по-специално към членовете на Синедриона и старейшините.

„чуйте“ – предисловие и молба да бъде изслушан, тъй като речта няма да бъде кратка.

„Бог на славата“– Бог, Комуто славата е свойствена. С това възвишено начало на речта си Стефан дава да се разбере колко несправедливо е обвинението, че е богохулник (Деян. 6:11). С това той нанася първия тежък удар върху суетната представа на юдеите за значението на външния храм за прославата на Бога. Св. Йоан Златоуст казва: „Ако Той е „Бог на славата“, очевидно няма нужда от прослава от нас или чрез храм, защото Той Самият е източник на слава. Затова не си и помисляйте да Го прославяте по този начин“.

„се бе явил“  –  ὤφθη. Указва на външното явяване на Бога на славата, като лъчезарно сияние, в което Йехова се откривал (срв. Деян. 7:55; Изх. 24:16; Ис. 6:3; Пс. 23:7).

„в Месопотамия, преди той да се засели в Харан“ – Χαῤῥάν, древен град в Месопотамия, разположен на древен керванджийски път. Изглежда, че тук има противоречие с разказа в Битие. По-нататъшните Божии думи, цитирани от Стефан като изречени при това явяване (Деян. 7:3), са били казани, според разказа на Мойсей (Бит. 12:1), на Авраам при явяването на Бога в Харан, а не преди преселването му в Харан. Според разказа в Битие, Тара (Терах), бащата на Авраам, заедно с цялото си семейство, сред което бил и Авраам, напуснал Ур, халдейски град, и се отправил към Ханаанската земя, и като стигнал до Харан, там спрял и умрял (Бит. 11:29 – 32); и тук Авраам имал откровение, при което били изречени думите, предадени от Стефан и Мойсей, а не в Ур, в Халдейската земя (Деян. 7:4), както казва Стефан.

Това е така, защото според свидетелството на Филон и Флавий тогавашните евреи, особено тези от Александрия, вярвали, въз основа на преданието, че първото явяване на Бога пред Авраам не е било в Харан, а в Ур Халдейски (за който Мойсей не говори изрично), че вследствие на това явяване бащата на Авраам  –  Тара  –  се отправя със семейството си от Ур до Ханаан, но умира по пътя към Харан, и че след смъртта на Тара Бог отново се явява на Авраам и повтаря заповедта да продължи пътуването. Това предание, че Бог се е явил на Авраам още в Ур Халдейски, има сякаш потвърждение, а може би и основа в самия Мойсеев разказ. В едно от следващите явявания, вече след това в Харан, Бог казва на Авраам (Бит. 15:7). „Аз съм Йехова, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам тази земя в наследство“.

От това следва, че докато е бил още в Ур, Бог е заповядал на Авраам да напусне тази страна и да отиде в Ханаан. Същото следва и от книгата на Неемия, където в устата на Ездра са вложени следните молитвени думи: „Ти си Бог Йехова, Ти избра Авраам и го изведе от Халдейската земя“, т.е. от Ур Халдейски (Неем. 9:7).

Всичко това очевидно напълно достатъчно примирява и изяснява привидната неточност на израза на Стефан, когато се сравнява с Библията, и показва пълното му съответствие с юдейското предание, което в този случай има потвърждение както в разказа на Мойсей, така и в книгата на Неемия.