„някои… влязоха в препирня“, ἀνέστησαν δέ τινες… συζητοῦντες τῷ Στεφάνῳ…, в славянския превод: „Возсташа же нецыи… стязающеся со Стефаном“. „някои… влязоха в препирня“, Влезлите в спор със Стефан били елинисти, какъвто, изглежда, бил и самият Стефан, съдейки по неговото име и реч (Деян. 7), в която старозаветните места се привеждат при него по превода на Седемдесетте. Преданието казва, че той бил дори родственик на Савел, а той, както е известно, бил родом от Тарс Киликийски. Онези, които влезли в спор...
„някои… влязоха в препирня“, ἀνέστησαν δέ τινες… συζητοῦντες τῷ Στεφάνῳ…, в славянския превод: „Возсташа же нецыи… стязающеся со Стефаном“.
„някои… влязоха в препирня“,
Влезлите в спор със Стефан били елинисти, какъвто, изглежда, бил и самият Стефан, съдейки по неговото име и реч (Деян. 7), в която старозаветните места се привеждат при него по превода на Седемдесетте. Преданието казва, че той бил дори родственик на Савел, а той, както е известно, бил родом от Тарс Киликийски.
Онези, които влезли в спор със Стефан, били, освен това, „от тъй наречената синагога на Либертинци и Киринейци и Александрийци“ – и „от Киликия и Aсия“. По онова време в Йерусалим, според изчислението на равините, имало около 500 синагоги, в това в число и споменатите пет.
от тъй наречената синагога на Либертинци и Киринейци и Александрийци“от Киликия и Aсия“.
„Либертинци“ са юдеи, преселени от римляните (особено при Помпей през 60 г. пр. Р. Хр.) в качеството на военнопленници в Рим, но след това били освободени и вече свободни се върнали в родината си си (мнозина от тях, впрочем, предпочели доброволно да останат в Рим). Тези освоодени (libertini) са образували след връщането си своя синагога – „на либертинците“.
„Либертинци“
„Киринейци и Александрийци“ – това са преселили се в Йерусалим или временно пребиваващи в него юден от Киринея и Александрия.
„Киринейци и Александрийци“
В Кирена (град в Либия, на запад от Египет), по свидетелството на Йосиф Флавий, една четвърт от жителите му били юдеи, а в Александрия (в Долен Египет) от петте части на града – две от тях били населени изцяло с юдеи (Юдейски древности. XIV, 7, 2; XVI, 6, 1; XIV, 10, 1; XIX, 5, 2). И в двата града те са живели отдавна, заселени там като военнопленници или доброволно преместили. Александрия е била център на еврейско-гръцката наука, чийто отпечатък вероятно е носела синагогата на александрийците в Йерусалим.
„Киликия и Асия“ – две малоазийски области, в които също така живеели много от юдеите, и преселниците или временно пребиваващи от тях в Йерусалим също имали свои специални синагоги.
„Киликия и Асия“
Всички тези пет синагоги се разбунтували срещу Стефан в лицето на някои свои членове и се опитали да го оспорят, т.е. неговото учение и право на влияние върху народа.
„Не можеха да противостоят на мъдростта“. Мъдрост не в смисъл на юдео-елинската образованост, но в смисъл на истински християнска мъдрост, в смисъл на просвещаване с истините на Евангелското учение и с даровете на Светия Дух (I Кор. 12:8).
Проф. А. П. Лопухин
„някои… влязоха в препирня“, ἀνέστησαν δέ τινες… συζητοῦντες τῷ Στεφάνῳ…, в славянския превод: „Возсташа же нецыи… стязающеся со Стефаном“.
„някои… влязоха в препирня“,
Влезлите в спор със Стефан били елинисти, какъвто, изглежда, бил и самият Стефан, съдейки по неговото име и реч (Деян. 7), в която старозаветните места се привеждат при него по превода на Седемдесетте. Преданието казва, че той бил дори родственик на Савел, а той, както е известно, бил родом от Тарс Киликийски.
Онези, които влезли в спор със Стефан, били, освен това, „от тъй наречената синагога на Либертинци и Киринейци и Александрийци“ – и „от Киликия и Aсия“. По онова време в Йерусалим, според изчислението на равините, имало около 500 синагоги, в това в число и споменатите пет.
от тъй наречената синагога на Либертинци и Киринейци и Александрийци“от Киликия и Aсия“.
„Либертинци“ са юдеи, преселени от римляните (особено при Помпей през 60 г. пр. Р. Хр.) в качеството на военнопленници в Рим, но след това били освободени и вече свободни се върнали в родината си си (мнозина от тях, впрочем, предпочели доброволно да останат в Рим). Тези освоодени (libertini) са образували след връщането си своя синагога – „на либертинците“.
„Либертинци“
„Киринейци и Александрийци“ – това са преселили се в Йерусалим или временно пребиваващи в него юден от Киринея и Александрия.
„Киринейци и Александрийци“
В Кирена (град в Либия, на запад от Египет), по свидетелството на Йосиф Флавий, една четвърт от жителите му били юдеи, а в Александрия (в Долен Египет) от петте части на града – две от тях били населени изцяло с юдеи (Юдейски древности. XIV, 7, 2; XVI, 6, 1; XIV, 10, 1; XIX, 5, 2). И в двата града те са живели отдавна, заселени там като военнопленници или доброволно преместили. Александрия е била център на еврейско-гръцката наука, чийто отпечатък вероятно е носела синагогата на александрийците в Йерусалим.
„Киликия и Асия“ – две малоазийски области, в които също така живеели много от юдеите, и преселниците или временно пребиваващи от тях в Йерусалим също имали свои специални синагоги.
„Киликия и Асия“
Всички тези пет синагоги се разбунтували срещу Стефан в лицето на някои свои членове и се опитали да го оспорят, т.е. неговото учение и право на влияние върху народа.
„Не можеха да противостоят на мъдростта“. Мъдрост не в смисъл на юдео-елинската образованост, но в смисъл на истински християнска мъдрост, в смисъл на просвещаване с истините на Евангелското учение и с даровете на Светия Дух (I Кор. 12:8).
„Не можеха да противостоят на мъдростта“.