След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
Според съвета на Гамалиил най-добре било синедрионът да не се намесва в делата на християнството, а да го остави на естествения ход на нещата с убеждението, че ако то не е дело на Бога, ще се саморазруши. За да докаже това, Гамалиил привежда два скорошни случая, в които двама големи измамници на народа загиват без никаква намеса на Синедриона, заедно с цялото си дело. Това са бунтовете на Тевда и Юда Галилееца. В това позоваване на дееписателя обаче възникват важни...
Според съвета на Гамалиил най-добре било синедрионът да не се намесва в делата на християнството, а да го остави на естествения ход на нещата с убеждението, че ако то не е дело на Бога, ще се саморазруши. За да докаже това, Гамалиил привежда два скорошни случая, в които двама големи измамници на народа загиват без никаква намеса на Синедриона, заедно с цялото си дело. Това са бунтовете на Тевда и Юда Галилееца.
В това позоваване на дееписателя обаче възникват важни недоумения: първо, речта на Гамалиил се отнася за времето преди реалната поява на историческия Тевда (не по-рано от 44 г. сл. Хр.): и, второ, този Тевда се появява сякаш преди Юда Галилеец, който се разбунтувал „в дните на преброяването“, т.е. „по време на преброяването“ – „Тевда… след него Юда.“
За да се съгласуват тези неточности, много учени тълкуватели допускат двама бунтовници с името Тевда; други обясняват тази неточност с обикновена грешка на паметта на писателя (подобно на Деян. 12:16) и предполагат, че под името Тевда той е имал предвид в мислите си някой друг бунтовник, който наистина е живял по времето, посочено от Лука (преди Юда Галилееца).
„който говореше за себе си, че е нещо“, очевидно за пророк или Месия. Тевда, споменат от Йосиф Флавий, много прилича на описания в Деянията, макар посоченото от дееписателя време на появата му не ни позволява да го отъждествим в двата случая.
„който говореше за себе си, че е нещо“,
За Юда Галилеец също са се запазили твърде любопитни известия, потвърждаващи историческата действителност и на това събитие. Йосиф Флавий нарича Юда „гавлонит“ (Юдейски древности, XVIII, 1, 1), тъй като той бил родом от Гамала в долна Гавлонитида (на източния бряг на Галилейското езеро), нарича го също така и галилеец (Юдейски древности, XX, 5, 2; Юдейската война II, 8, 1). Той смущавал народа и увлякъл след себе си много хора на почвата на недоволството от преброяването на населението в Юдея, наредено от Август (Лука 2: 2). Виждайки в това преброяване окончателно поробване на „избрания“ народ от „езическия“, той убеждавал народа да не се подчинява на указа на кесаря за преброяването, викайки: „един Господ и Владика имаме – Бог“!.
“той загина” – Йосиф Флавий разказва всъщност само за смъртта на децата на този Юда, а Гамалиил споменава за гибелта на самия него – два разказа, които не се изключват, а по-скоро се допълват един друг.
Проф. А. П. Лопухин
Според съвета на Гамалиил най-добре било синедрионът да не се намесва в делата на християнството, а да го остави на естествения ход на нещата с убеждението, че ако то не е дело на Бога, ще се саморазруши. За да докаже това, Гамалиил привежда два скорошни случая, в които двама големи измамници на народа загиват без никаква намеса на Синедриона, заедно с цялото си дело. Това са бунтовете на Тевда и Юда Галилееца.
В това позоваване на дееписателя обаче възникват важни недоумения: първо, речта на Гамалиил се отнася за времето преди реалната поява на историческия Тевда (не по-рано от 44 г. сл. Хр.): и, второ, този Тевда се появява сякаш преди Юда Галилеец, който се разбунтувал „в дните на преброяването“, т.е. „по време на преброяването“ – „Тевда… след него Юда.“
За да се съгласуват тези неточности, много учени тълкуватели допускат двама бунтовници с името Тевда; други обясняват тази неточност с обикновена грешка на паметта на писателя (подобно на Деян. 12:16) и предполагат, че под името Тевда той е имал предвид в мислите си някой друг бунтовник, който наистина е живял по времето, посочено от Лука (преди Юда Галилееца).
„който говореше за себе си, че е нещо“, очевидно за пророк или Месия. Тевда, споменат от Йосиф Флавий, много прилича на описания в Деянията, макар посоченото от дееписателя време на появата му не ни позволява да го отъждествим в двата случая.
„който говореше за себе си, че е нещо“,
За Юда Галилеец също са се запазили твърде любопитни известия, потвърждаващи историческата действителност и на това събитие. Йосиф Флавий нарича Юда „гавлонит“ (Юдейски древности, XVIII, 1, 1), тъй като той бил родом от Гамала в долна Гавлонитида (на източния бряг на Галилейското езеро), нарича го също така и галилеец (Юдейски древности, XX, 5, 2; Юдейската война II, 8, 1). Той смущавал народа и увлякъл след себе си много хора на почвата на недоволството от преброяването на населението в Юдея, наредено от Август (Лука 2: 2). Виждайки в това преброяване окончателно поробване на „избрания“ народ от „езическия“, той убеждавал народа да не се подчинява на указа на кесаря за преброяването, викайки: „един Господ и Владика имаме – Бог“!.
“той загина” – Йосиф Флавий разказва всъщност само за смъртта на децата на този Юда, а Гамалиил споменава за гибелта на самия него – два разказа, които не се изключват, а по-скоро се допълват един друг.
“той загина”