тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
От многобройните чудотворни изцеления, извършени от апостолите, дееписателят отбелязва особената удивителност на Петровите изцеления, на когото даже сянката, осенявайки болните, дарявала изцеление. Вярно е, че авторът не казва това директно, но го прави достатъчно ясно, отбелязвайки, че болните били извеждани навън, за да бъдат осенени от сянката на минаващия покрай тях Петър. Очевидно народът имал възможността да се убеди в целебната сила на сянката на Петър. Както едно докосване до дрехата на Христос, дори и без други Христови действия, е било съпроводено от изцеляването на докосналите се (Мат. 9: 20 и др.), така едното осеняване със сянката на Петър водело до изцеление.
„Голяма е вярата на идващите, – казва по този повод св. Йоан Златоуст, – дори по-голяма, отколкото била при Христос. При Христос не е било това, болните да получават изцеления по улиците и от сянката Му. А от какво ставало това? От това, което предизвестил Христос, като казал (Иоан 14:12): „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“. Така „от всички страни нараствало удивлението от апостолите и от страна на повярвалите, и от страна на излекуваните, и от страна на наказаните, и от страна на тяхното дръзновение в проповедта, и от страна на техния добродетелен и безукорен живот” (блажени Теофилакт).