И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
Деяния на светите Апостоли – глава 2 – стих 46
И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 10 – стих 16
Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
Проф. А. П. Лопухин
“в първия ден на седмицата”, т.е. първият след съботата, нашата неделя, в дълбоката утрин, когато Господ възкръсна (Мат. 28:1 и сл.).
“когато учениците” – т.е. християните в Троада “се бяха събрали да преломят хляб”. Според св. Йоан Златоуст споменатото тук “преломяване на хляб” е обикновена трапеза, но други считат, че това е било литургично събрание, при което се е извършвало тайнството Евхаристия, установено от Господа за Негово възпоменание, а след това са се извършвали известните “вечери на любовта” (Деян. 2:42 и Деян. 2:46). Че именно „в първия ден от седмицата“ (т.е. в неделя) в апостолската църква (а и след това) се е извършвало това богослужение, се вижда отчасти от това място в книга Деяния, отчасти от Първото послание на Павел до Коринтяни (1 Кор. 16:2) и най-вече от трайното предание на Църквата по този въпрос (вж. също Откр. 1:10).
“продължи речта си до полунощ”. Причината за тази продължителност на събранието е бързането на Павел, който възнамерявал да тръгне на по-нататъшно пътуване още на следващия ден. Това била беседа на любящ и обичан баща и учител с любящи и обичани деца и ученици, които се разделяли завинаги (срв. Деян. 20:25). Нито учителят, нито учениците очевидно са искали да прекъснат този разговор, продължил от полунощ до зори, след случая с Евтихий и извършването на Евхаристията (Деян. 20:11).