Деяния на светите Апостоли – глава 2 – стих 27

„Плътта ми ще почива в надежда, защото Ти не ще оставиш“, на гръцки език ἡ σάρξ μου κατασκηνώσει ἐπ᾿ ἐλπίδι, ὅτι οὐκ ἐγκαταλείψεις τὴν ψυχήν μου. Славянският превод е по-точен от съвременния: „плоть моя вселится на уповании, яко не оставиши“. Би следвало да се каже в съвременен превод: „плътта ми ще се всели“ (т.е. в гроба) „в надежда, защото Ти не ще оставиш”. По повод на тези думи блажени Теофилакт отбелязва: „тъй като Иисус, възприемайки смъртта, съблече онази плът, която прие по плана на домостроителството, за да я възкреси отново от смъртта: то справедливо е [да се каже], че Неговата плът се е хранела с надеждата за очакваното безсмъртие“.

„Плътта ми ще почива в надежда, защото Ти не ще оставиш“,

„Не ще оставиш душата ми в ада“, т.е. ще я изведеш от ада пак за живот, което ще е напълно възможно при нетлението на тялото – “ще я възкресиш” вече за нов по-добър живот (стих 28).

„Не ще оставиш душата ми в ада“,