И тъй, едни крещяха едно, други – друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
И тъй, едни крещяха едно, други – друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
“едни крещяха едно, други – друго… и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали”. Това е характерно изображение на безсмислието на подобни събрания на тълпата. Кой повече, кой по-малко, но всички знаели, че в театър са случва нещо срещу Павел и спътниците му (“единодушно”, “в един глас”), но какво именно и защо трябва да се съберат там, повечето даже не разбирали.