И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
И тъй, ние, бидейки род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, или сребро, или камък – на изделие, излязло от човешко изкуство и измислица.
Книга на пророк Исаия – глава 40 – стих 18
И тъй, кому ще уподобите Бога? и какво подобие ще Му намерите?
Проф. А. П. Лопухин
“Апостолът не каза: вие не трябва да мислите, че божеството прилича на злато или сребро”, а се изразява по-скромно: “не бива да мислим… Виж, как той заимства доказателства и от това, което те самите правят и казват” (св. Йоан Златоуст)
Ако сме Божи род, – казва апостолът – несъвместимо със здравия разум е да мислим, че Божеството е подобно на нещо, което не е сродно с Него, както не е сродно с нас, Неговия род, т.е. със златото, среброто и т.н., които не са сродни с Него.
Божеството може да бъде подобно единствено на нас, човешките същества, които сме Негов род: в човешките същества е необходимо да се търси това Божествено подобие и от тях да се издигаме в мисълта си към своя Първообраз и подобие (които просияха до най-висшето съвършенство в Богочовека).
Така несъстоятелният характер на езичеството се разкрива по два начина: от несъответствието на същността на почитаните „богове“ с природата на Божеството, и от това, че тези богове не същесвуват в действителността. Оттук се вижда и голямата разлика между християнското иконопочитание и езическото идолопоклонство: в светите икони природата на Божеството се изобразява не чрез субстанцията, а чрез характера на образите, чрез тяхната идея; и тази идея е взета не от измислицата на фантазията, а от света на реалността, от живота на Господ Иисус Христос, от живота на Неговите угодници, от цялото съдържание на Словото Божие и от живия, реален живот на човечеството.