Според св. Йоан Златоуст това означава „не вражда, не раздор“, но огорчение (παροξυσμός), нещо човешко, довело до разделение. „И при пророците виждаме различни характери и различни нагласи: например Илия е строг, Мойсей – кротък. Така и тук Павел е по-твърд… Дали са се разделили като врагове? Съвсем не! Защото дори и след това Павел в своите послания споменава Варнава с голяма похвала (2 Кор. 8:18). Всичко това се случи според Божието устройство“. (Йоан Златоуст, срв. Теофилакт) в полза на делото...
Според св. Йоан Златоуст това означава „не вражда, не раздор“, но огорчение (παροξυσμός), нещо човешко, довело до разделение. „И при пророците виждаме различни характери и различни нагласи: например Илия е строг, Мойсей – кротък. Така и тук Павел е по-твърд… Дали са се разделили като врагове? Съвсем не! Защото дори и след това Павел в своите послания споменава Варнава с голяма похвала (2 Кор. 8:18). Всичко това се случи според Божието устройство“. (Йоан Златоуст, срв. Теофилакт) в полза на делото на двамата апостоли и на самия Марк.
За делото на разпространение на Евангелието било добре, че Варнава избрал свой собствен кръг на дейност, отделен от Павловия (1 Кор. 9:6), и благовестието се разпространило по-широко сред езичниците. За Марк обаче и Павловата строгост, и Варнавовата снизходителност са били полезни по свой начин: Павловата строгост го е направила мъдър, а Варнавовата доброта го е накарала да не спира; така че спорът между тях постига една цел – полезност. Когато Марк видял, че Павел е решил да го остави, много се уплашил и осъдил себе си; но когато видял, че Варнава е толкова благоразположен към него, много го обикнал. По този начин спорът на учителите поправила ученика – толкова далеч бил той от това да изпадне в изкушение (Йоан Златоуст, Теофилакт).
Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър, мястото, където се намирал неговият роден край, откъдето, според църковното предание, предприел пътувания в различни езически страни с проповед за Христос и където, след като се върнал, умрял като мъченик, убит с камъни от невярващи юдеи.
Проф. А. П. Лопухин
Според св. Йоан Златоуст това означава „не вражда, не раздор“, но огорчение (παροξυσμός), нещо човешко, довело до разделение. „И при пророците виждаме различни характери и различни нагласи: например Илия е строг, Мойсей – кротък. Така и тук Павел е по-твърд… Дали са се разделили като врагове? Съвсем не! Защото дори и след това Павел в своите послания споменава Варнава с голяма похвала (2 Кор. 8:18). Всичко това се случи според Божието устройство“. (Йоан Златоуст, срв. Теофилакт) в полза на делото на двамата апостоли и на самия Марк.
За делото на разпространение на Евангелието било добре, че Варнава избрал свой собствен кръг на дейност, отделен от Павловия (1 Кор. 9:6), и благовестието се разпространило по-широко сред езичниците. За Марк обаче и Павловата строгост, и Варнавовата снизходителност са били полезни по свой начин: Павловата строгост го е направила мъдър, а Варнавовата доброта го е накарала да не спира; така че спорът между тях постига една цел – полезност. Когато Марк видял, че Павел е решил да го остави, много се уплашил и осъдил себе си; но когато видял, че Варнава е толкова благоразположен към него, много го обикнал. По този начин спорът на учителите поправила ученика – толкова далеч бил той от това да изпадне в изкушение (Йоан Златоуст, Теофилакт).
Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър, мястото, където се намирал неговият роден край, откъдето, според църковното предание, предприел пътувания в различни езически страни с проповед за Христос и където, след като се върнал, умрял като мъченик, убит с камъни от невярващи юдеи.