„Савел, който се наричаше и Павел“. Тук дееписателят използва за последен път еврейското име „Савел“ и за първи път римското име „Павел“, което оттук нататък става изключително име на апостола на езичниците. В тази смяна на името и съвпадението ѝ с обръщането на проконсула Павел справедливо се вижда не просто съвпадение, а специално значение и преднамереност на писателя. Според обяснението на най-древните тълкуватели Павел е приел това ново име в памет на обръщането към Христос на проконсула Сергий Павел (Блаж....
„Савел, който се наричаше и Павел“. Тук дееписателят използва за последен път еврейското име „Савел“ и за първи път римското име „Павел“, което оттук нататък става изключително име на апостола на езичниците. В тази смяна на името и съвпадението ѝ с обръщането на проконсула Павел справедливо се вижда не просто съвпадение, а специално значение и преднамереност на писателя. Според обяснението на най-древните тълкуватели Павел е приел това ново име в памет на обръщането към Христос на проконсула Сергий Павел (Блаж. Йероним Стридонски, За знаменитите мъже, 5).
Възможно е към тази промяна да го подтикнал също и фактът, че сега проповядвал Христос в гръко-римския свят, в чието обръщане виждал своето особено предназначение, така че новото римско име, впрочем толкова сходно с еврейското му име, изглеждало по-удобно.
Забележително е също така, че от този момент писателят допуска още една важна промяна, като прави главно лице на описаното апостолско пътуване „Павел“, а не Варнава, както е било преди („Варнава и Савел“, а оттук нататък почти постоянно пише – „Павел и Варнава“).
Очевидно е, че чрез обръщането на проконсула и последвалото страшно наказание на влъхва Павел проявил в себе си такава Божия сила, че е бил смятан за първия човек в това мисионерско пътуване и за висш апостол на езичниците, което се оправдава по-късно в цялата му следваща дейност.
„устреми върху му поглед“, което означава дълбоко проникване в душата на магьосника с нейните низки качества.
Проф. А. П. Лопухин
„Савел, който се наричаше и Павел“. Тук дееписателят използва за последен път еврейското име „Савел“ и за първи път римското име „Павел“, което оттук нататък става изключително име на апостола на езичниците. В тази смяна на името и съвпадението ѝ с обръщането на проконсула Павел справедливо се вижда не просто съвпадение, а специално значение и преднамереност на писателя. Според обяснението на най-древните тълкуватели Павел е приел това ново име в памет на обръщането към Христос на проконсула Сергий Павел (Блаж. Йероним Стридонски, За знаменитите мъже, 5).
Възможно е към тази промяна да го подтикнал също и фактът, че сега проповядвал Христос в гръко-римския свят, в чието обръщане виждал своето особено предназначение, така че новото римско име, впрочем толкова сходно с еврейското му име, изглеждало по-удобно.
Забележително е също така, че от този момент писателят допуска още една важна промяна, като прави главно лице на описаното апостолско пътуване „Павел“, а не Варнава, както е било преди („Варнава и Савел“, а оттук нататък почти постоянно пише – „Павел и Варнава“).
Очевидно е, че чрез обръщането на проконсула и последвалото страшно наказание на влъхва Павел проявил в себе си такава Божия сила, че е бил смятан за първия човек в това мисионерско пътуване и за висш апостол на езичниците, което се оправдава по-късно в цялата му следваща дейност.
„устреми върху му поглед“, което означава дълбоко проникване в душата на магьосника с нейните низки качества.