Юдейският историк Йосиф Флавий достатъчно подробно разказва за обстоятелствата на смъртта на Агрипа, с някои подробности и различия (Юдейски древности, XIX, 8, 2; ср. Деян.18:6, 7) при общо сходство с дееписателя. Според Йосиф Флавий царят присъствал в Кесария на игрите в чест на кесаря; в един от тези дни напълно е могъл да се състои и приемът на пратениците на царя. Неговите великолепни, изтъкани от сребро дрехи блестели на слънцето с ослепителен блясък; това дало повод и на ласкателите за...
Юдейският историк Йосиф Флавий достатъчно подробно разказва за обстоятелствата на смъртта на Агрипа, с някои подробности и различия (Юдейски древности, XIX, 8, 2; ср. Деян.18:6, 7) при общо сходство с дееписателя. Според Йосиф Флавий царят присъствал в Кесария на игрите в чест на кесаря; в един от тези дни напълно е могъл да се състои и приемът на пратениците на царя. Неговите великолепни, изтъкани от сребро дрехи блестели на слънцето с ослепителен блясък; това дало повод и на ласкателите за най-непремерени похвали, в които те го нарекли бог и поверили себе си на неговото благоволение. На царя, изглежда, е било по сърце подобно ласкателство, което веднага му навлякло Божия гняв: виждайки над себе си бухал, той изпаднал в суеверен страх и заедно с това изпитал такава остра болка в корема, че бил отнесен незабавно на ръце в двореца, където след пет дневна агония починал.
;го нарекли бог
Страхът на Агрипа от бухала се обяснява с това, че в Рим един гадател му предсказал, че ще умре, когато види за втори път бухал над себе си. Когато това се случило, Агрипа се разболял, спомняйки си с ужас за предсказанието. Това обяснение не изключва другото, по-сериозното, на дееписателя, който казва, че причината и началото на болестта е в невидимото поражение на Ирод от един ангел. Двамата разказвачи не си противоречат и в посочването на продължителността на Иродовите мъчки – Йосиф Флавий директно посочва пет дни, а Лука се изразява по-малко определено, като казва: „изяден от червеи, умря“.
Разказът за смъртта на Ирод е важен със своята хронологична дата (44 г.), която позволява да се определи времето на предишните и следващи събития от живота на църквата.
Проф. А. П. Лопухин
Юдейският историк Йосиф Флавий достатъчно подробно разказва за обстоятелствата на смъртта на Агрипа, с някои подробности и различия (Юдейски древности, XIX, 8, 2; ср. Деян.18:6, 7) при общо сходство с дееписателя. Според Йосиф Флавий царят присъствал в Кесария на игрите в чест на кесаря; в един от тези дни напълно е могъл да се състои и приемът на пратениците на царя. Неговите великолепни, изтъкани от сребро дрехи блестели на слънцето с ослепителен блясък; това дало повод и на ласкателите за най-непремерени похвали, в които те го нарекли бог и поверили себе си на неговото благоволение. На царя, изглежда, е било по сърце подобно ласкателство, което веднага му навлякло Божия гняв: виждайки над себе си бухал, той изпаднал в суеверен страх и заедно с това изпитал такава остра болка в корема, че бил отнесен незабавно на ръце в двореца, където след пет дневна агония починал.
;го нарекли бог
Страхът на Агрипа от бухала се обяснява с това, че в Рим един гадател му предсказал, че ще умре, когато види за втори път бухал над себе си. Когато това се случило, Агрипа се разболял, спомняйки си с ужас за предсказанието. Това обяснение не изключва другото, по-сериозното, на дееписателя, който казва, че причината и началото на болестта е в невидимото поражение на Ирод от един ангел. Двамата разказвачи не си противоречат и в посочването на продължителността на Иродовите мъчки – Йосиф Флавий директно посочва пет дни, а Лука се изразява по-малко определено, като казва: „изяден от червеи, умря“.
Разказът за смъртта на Ирод е важен със своята хронологична дата (44 г.), която позволява да се определи времето на предишните и следващи събития от живота на църквата.