А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.
„обадете на Иакова“, т.е. на предстоятеля на Йерусалимската църква, брат Господен „и на братята“, т.е. на останалите вярващи – за да се успокоят. „обадете на Иакова“, „отиде на друго място“, като по този начин проявил благоразумна предпазливост, което напълно съответствало на наставлението на Господ (Мат.10:23). „Не изкушавал Бога и не подхвърлил самия себе си на опасност, понеже те правели това само когато им било заповядвано…“ (свети Йоан Златоуст). Съществува древно предание, че Петър е бил в Рим през първите години...
„обадете на Иакова“, т.е. на предстоятеля на Йерусалимската църква, брат Господен „и на братята“, т.е. на останалите вярващи – за да се успокоят.
„обадете на Иакова“,
„отиде на друго място“, като по този начин проявил благоразумна предпазливост, което напълно съответствало на наставлението на Господ (Мат.10:23). „Не изкушавал Бога и не подхвърлил самия себе си на опасност, понеже те правели това само когато им било заповядвано…“ (свети Йоан Златоуст). Съществува древно предание, че Петър е бил в Рим през първите години от царуването на Клавдий (Евсевий Кесарийски, Църковна история, II, 14–15). Ако това е така, то най-удобното време за подобно пътешествие на Петър е било именно това. По всяка вероятност пътуването се осъществило през 44 г. след Р. Хр., след юдейската Пасха, през четвъртата година от царуването на Клавдий. След това дееписателят не говори повече за Петър чак до апостолски събор (Деян.15).
„отиде на друго място“,
През това време (няколко години) той напълно е можел да извърши предполагаемото пътуване – и за по-голяма безопасност, и поради своята ревност да проповядва Христос в самия център на живота на тогавашния свят.
Проф. А. П. Лопухин
„обадете на Иакова“, т.е. на предстоятеля на Йерусалимската църква, брат Господен „и на братята“, т.е. на останалите вярващи – за да се успокоят.
„обадете на Иакова“,
„отиде на друго място“, като по този начин проявил благоразумна предпазливост, което напълно съответствало на наставлението на Господ (Мат.10:23). „Не изкушавал Бога и не подхвърлил самия себе си на опасност, понеже те правели това само когато им било заповядвано…“ (свети Йоан Златоуст). Съществува древно предание, че Петър е бил в Рим през първите години от царуването на Клавдий (Евсевий Кесарийски, Църковна история, II, 14–15). Ако това е така, то най-удобното време за подобно пътешествие на Петър е било именно това. По всяка вероятност пътуването се осъществило през 44 г. след Р. Хр., след юдейската Пасха, през четвъртата година от царуването на Клавдий. След това дееписателят не говори повече за Петър чак до апостолски събор (Деян.15).
„отиде на друго място“,
През това време (няколко години) той напълно е можел да извърши предполагаемото пътуване – и за по-голяма безопасност, и поради своята ревност да проповядва Христос в самия център на живота на тогавашния свят.