„приятен Му е“ – δεκτὸς αὐτῷ ἐστι, т.е. приети са от Него, не са отхвърлени, не са лишени от правото да участват в благодатното Христово царство. Това не означава, че човек може да вярва както и каквото си иска и така да бъде угоден на Бога, стига да постъпва според естествената правда. Такова разбиране би означавало, че християнската вяра не е необходима за спасението и богоугодността и би допуснало религиозното безразличие, а това е невъзможно. Както е невъзможно да бъдем...
„приятен Му е“ – δεκτὸς αὐτῷ ἐστι, т.е. приети са от Него, не са отхвърлени, не са лишени от правото да участват в благодатното Христово царство. Това не означава, че човек може да вярва както и каквото си иска и така да бъде угоден на Бога, стига да постъпва според естествената правда. Такова разбиране би означавало, че християнската вяра не е необходима за спасението и богоугодността и би допуснало религиозното безразличие, а това е невъзможно. Както е невъзможно да бъдем блажени без Христос, извън Христовата църква.
„приятен Му е“ –
Мисълта на Петър не е, че вярата няма значение, а че народността няма значение за довеждането до Христос: този, който е угоден на Бога във всеки един народ по земята, може да бъде доведен до Христос и присъединен към Неговата църква, където да стане праведен пред Бога. В такъв дух е тълкуванието на свети Йоан Златоуст: „„Как? Нима онзи, който е от персите, е угоден Нему? Ако е достоен, той ще бъде приятен по такъв начин, че ще се сподоби с вяра. Затова Той не презря дори евнуха от Етиопия. Но какво, казват някои, да мислим за хората, които се боят от Бога и въпреки това са оставени без внимание? Не, никой богобоязлив човек не остава пренебрегнат, защото такъв човек не може никога да бъде презрян“.
Проф. А. П. Лопухин
„приятен Му е“ – δεκτὸς αὐτῷ ἐστι, т.е. приети са от Него, не са отхвърлени, не са лишени от правото да участват в благодатното Христово царство. Това не означава, че човек може да вярва както и каквото си иска и така да бъде угоден на Бога, стига да постъпва според естествената правда. Такова разбиране би означавало, че християнската вяра не е необходима за спасението и богоугодността и би допуснало религиозното безразличие, а това е невъзможно. Както е невъзможно да бъдем блажени без Христос, извън Христовата църква.
„приятен Му е“ –
Мисълта на Петър не е, че вярата няма значение, а че народността няма значение за довеждането до Христос: този, който е угоден на Бога във всеки един народ по земята, може да бъде доведен до Христос и присъединен към Неговата църква, където да стане праведен пред Бога. В такъв дух е тълкуванието на свети Йоан Златоуст: „„Как? Нима онзи, който е от персите, е угоден Нему? Ако е достоен, той ще бъде приятен по такъв начин, че ще се сподоби с вяра. Затова Той не презря дори евнуха от Етиопия. Но какво, казват някои, да мислим за хората, които се боят от Бога и въпреки това са оставени без внимание? Не, никой богобоязлив човек не остава пренебрегнат, защото такъв човек не може никога да бъде презрян“.