„в Кесария“. Вж. за този град тълкуванието към Деян. 8:40. „от полка, наречен Италийски“. Този полк се състоял наистина от италийци, а не от войници, наети от местните жители. Кесария е била резиденция на римските прокуратори на Палестина и затова те са имали специален полк от натурални римляни или италийци, като по-надеждни и умели воини. Вероятно Корнилий, стотникът на този полк, също е бил натурален римлянин или италиец. Той дори не е бил юдейски прозелит, а езичник с добра душа...
„в Кесария“. Вж. за този град тълкуванието към Деян. 8:40.
„от полка, наречен Италийски“. Този полк се състоял наистина от италийци, а не от войници, наети от местните жители. Кесария е била резиденция на римските прокуратори на Палестина и затова те са имали специален полк от натурални римляни или италийци, като по-надеждни и умели воини. Вероятно Корнилий, стотникът на този полк, също е бил натурален римлянин или италиец. Той дори не е бил юдейски прозелит, а езичник с добра душа и природно благочестие (вж. Деян. 10:28, 34 и преди това Деян. 10:11, 1, 18, 15:7). Приобщаването на такъв човек към Църквата на Христос, при това директно, без никакво посредничество от страна на юдеите, дори под формата на прозелитизъм при портата, е събитие от огромно значение, епоха в историята на апостолската Църква.
За тази особена важност на събитието на първото обръщане на езичник към Христос говори и фактът, че то се осъществява с посредничеството на първия Христов апостол – Петър, който нарочно е призован от Бога от друг град, въпреки че по това време в Кесария се намира известният благовестител и кръстител на етиопския велможа Филип.
Проф. А. П. Лопухин
„в Кесария“. Вж. за този град тълкуванието към Деян. 8:40.
„от полка, наречен Италийски“. Този полк се състоял наистина от италийци, а не от войници, наети от местните жители. Кесария е била резиденция на римските прокуратори на Палестина и затова те са имали специален полк от натурални римляни или италийци, като по-надеждни и умели воини. Вероятно Корнилий, стотникът на този полк, също е бил натурален римлянин или италиец. Той дори не е бил юдейски прозелит, а езичник с добра душа и природно благочестие (вж. Деян. 10:28, 34 и преди това Деян. 10:11, 1, 18, 15:7). Приобщаването на такъв човек към Църквата на Христос, при това директно, без никакво посредничество от страна на юдеите, дори под формата на прозелитизъм при портата, е събитие от огромно значение, епоха в историята на апостолската Църква.
За тази особена важност на събитието на първото обръщане на езичник към Христос говори и фактът, че то се осъществява с посредничеството на първия Христов апостол – Петър, който нарочно е призован от Бога от друг град, въпреки че по това време в Кесария се намира известният благовестител и кръстител на етиопския велможа Филип.